Природна забележителност "Нос Емине"

Нос Емине е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Носът представлява източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно. Нос Емине е защитена територия от категорията "природна забележителност". Обявен е за такава през 1976 година. Обявена е за съхраняването на забележителни геоложки и ботанически обекти. На територията на защитената територия е забранено всякакво строителство, разкриването на кариери, пашата на какъвто и да е било добитък и сечи с изключение на санитарни.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който, е маршрутът „Ком - Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли.

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.

В района на нос Емине има останки от Средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието и произлиза от древногръцкото име на Стара планина — Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.

Пеликан

Пеликан

В природата има 8 вида пеликани, от които в България се срещат розови и къдроглави. Те обитават влажните зони по Черноморското и Дунавското крайбрежие и по-рядко тези във вътрешността на страната.

През последните години все повече нараства значението на Бургаските езера и пеликаните – те са важно място за почивка и хранене на мигриращите розови и на зимуващите къдроглави пеликани.

Те са едри птици (5-13 кг) с масивно тяло, дълъг клюн и характерна кожена торба. Имат големи и широки крила, които са приспособени за дълъг и реещ полет.Плавателната ципа и късите крака им служат добре във водата, но на сушата ги правят тромави и с клатушкаща се походка. Пеликаните са мълчаливи птици, издават приглушени и еднообразни звуци (подобни на мучене на крава), когато са в гнездовите колони. И при двата вида няма разлика между мъжките и женските, а само между възрастни и млади птици.

Пеликаните са рибоядни, но не са заплаха за риболовците, защото използват най-често плевелна риба. При хранене и двата вида потапят главата си и дългата си шия. Къдроглавите пеликани ловуват поединично, а розовите групово, като образуват ветрило, често заедно с големите корморани.

Къдроглави пеликани. В Европа има над 1000 гнездещи двойки, и то предимно на Балканския полуостров и Русия. У нас този вид гнезди в резервата „Сребърна” – средно 80 двойки, а в бургаските езера само зимува. Между 400 и 600 птици нощуват в резервата „Атанасовско езеро” и ежедневно прелитат над Бургас, за да се хранят и почиват във Вая и Мандра. Къдроглавите пеликани са едни от най-едрите птици в България – дължината на тялото им е 160-180сантиметра, а размахът на крилете е с удивителния размер от 270-330сантиметра.

Розови пеликани Най-големите гнездови колонии на розовия пеликан в Европа се намира в делтата на река Дунав. В България е изчезнал като гнездещ, но в миналото е имало колонии в Мандренското езеро. Влажните зони около Бургас са основен пункт по време на миграцията към зимуващата на вида в Африка. Всяка есен оттук преминават повече от 30 000 розови пеликани, голяма част, от които пренощуват в езерата. Напоследък все повече птици остават през цялото лято (само през 1999 година те бяха над 10 000). Розовите пеликани са по-дребни от къдроглавите – дължината на тялото им е 140-175 сантиметра, а размахът на крилете 245-295 сантиметра. И двата вида са под закрилата на Закона. Къдроглавият пеликан е застрашен и в световен мащаб. Включени са в Червената книга на България.

Природа "Източна Стара планина"

ЗМ "Калината"

Защитена местност ”Калината”

Лонгозна гора, истински оазис , китка съхранила вековни ясени, дъбове, брястове и много храсти.
На площ от 960 дка растат дървесни, храстови и тревни видове, декоративни и лечебни растения, включващи 75 растителни вида, от които 27 декоративни и 19 лечебни.
Пет от видовете са включени в “Червената книга” на Р. България, като най-ценния от тях е блатното кокиче.

ЗМ "Иракли"

Защитена местност “Иракли”, обявена със Заповед № РД-110 от 06.05.1994 г., е с площ 42,3 ha. Защитената местност е обявена с цел опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици.

Местоположение: Област: Бургас, Община: Несебър: с. Емона.

Цели на обявяване: Опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици.

Режим на дейности:

1. Забранява се строителството, разкриване на кариери и други дейности с които се изменя естествения облик на местността, с изключение на строителството, свързано с осъществяването на поддържащи, възстановителни и охранителни дейности, включително изграждане на съоръжения за противопожарна защита и наблюдение на растителни видове и птици;

2. Забранява се внасянето на нехарактерни за района растителни видове;

3. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни;

4. Забранява се бране на цветя за букети, изкореняване на растения, събиране на билки;

5. Забранява се паша на домашни животни;

6. Забранява се ловуване, както и улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата, събиране на яйцата на малките им;

7. Забранява се къмпиране и палене на огън извън определените за това места.

8. Забранява се достъп на моторни превозни средства в ивицата между пътя за с. Емона и морето, освен за обезпечаване на дейностите за осъществяване на целите на обявяване.

Биологично разнообразие

2010 година е обявена за Международна година на биологичното разнообразие. 
Това е уникално събитие в историята на Обединените нации, което беше регламентирано от Генералната асамблея на Обединените нации с Резолюция 61/203 и беше официално отбелязано на церемония в Монреал, с повече от 500 участници, представители на страните - членки на Конвенцията по биологично разнообразие (КБР).
В своето обръщение генералният секретар на Обединените нации отбеляза, че целта на Международната година на биоразнообразието е да обедини правителствата на 193-те страни-членки на конвенцията и гражданите на техните страни „да работят заедно за защита на живота на Земята”.