nessebareco.com

НАЧАЛО > СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Компоненти на околната среда:

Климат Въздух Води Почви Отпадъци Биоразнообразие

Климат

Българското Черноморие и в частност районът на община Несебър притежава своеобразен климат. Климатът е умерeно-континентален, силно повлиян от Черно море и макар и незначително, от Средиземноморските въздушни потоци. Непосредственото климатично влияние на морето навътре в сушата достига до около 40-60 km.

За характеризиране на климатичните условия са използвани данни на метеорологична станция Несебър:

Радиационен режим. Продължителността на слънчевото греене е от 2100 до 2200 часа годишно. Максималната му продължителност е през м.юли, следван от м.август, като още през май две трети от часовете между 9 и 10ч. и 14-15ч. са слънчеви. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни-септември под 5%, през юли и август те практически липсват. Минимумът на сумарната радиация, която е главен компонент на радиационния баланс е през декември 3,5 ккал/см² месечно, а максимума през юли – 20,8 ккал/см².

За крайбрежието ни е характерен положителният радиационен баланс – 60 ккал/см². Дори минималните му стойности през декември и януари 0,1 – 0,8 ккал/см² са положителни, което обуславя наличието на топли зими и положителни средни месечни температури.

Годишното сумарно изпарение (400-520 mm) не се различава много от средногодишната валежна сума. Този факт обуславя малкия отток и характеризира недостатъчното овлажняване.

Температурен режим. Средната годишна температура за ст.Несебър е 12,7⁰С. През зимата няма отрицателни средномесечни температури, въпреки че през отделни зими те не са изключени. Тук пролетта е по-хладна, отколкото във вътрешността на страната.

Лятото се отличава с по-малка променливост на температурите, които средно месечно не достигат 24⁰С. Началото на есента се характеризира с термични условия, близки до летните. Средната месечна температура през септември е с около 4⁰С по-висока, отколкото през май. При преобладаващи средни денонощни около 20⁰С. Това е голям резерв за рекреационното дело. През октомври среднодневните температури спадат с около 5⁰С. Летните дни през ноември изчезват, а броят на мразовитите нараства.

Трайният период с температурата на въздуха под 5⁰С е около 80 дни в годината, а над 5⁰С е около 270 дни. Периодът с над 18⁰С е около 120 дни. Този период започва от 24-^ти май и продължава до 16-^ти септември. Това е периодът на тъй наречените “комфортни температури”, които са важен рекреационен показател. При температури над 5⁰С се събират около 4500⁰, температурните суми. Над 10⁰С те съставляват 4000⁰.

Средната минимална температура на въздуха през януари е 0,9⁰С, а през август 17,9⁰С. Още през юни са налице средни минимални температури около и над 15⁰С, което е признак за стабилно в температурно отношение лято.

Средните максимални температури достигат 18⁰С в началото на май в интервала от 9 до 15-16 часа. Две трети от часовете в месеца са слънчеви, това е добра предпоставка за курортното дело. През юли максималните температури достигат 27⁰-28⁰, а абсолютните около 38⁰.

Средни месечни и средни годишни стойности на климатичните показатели

Месеци/ средногодишно	Средна месечна и год. темп. на въздуха (⁰С)	Средна минимална месечна и год. темп. на въздуха (⁰С)	Средни максимални месечни и год. темп. на въздуха (⁰С)
І	2.0	0,9	5,1
ІІ	3,2	0,0	6,4
ІІІ	5,5	2,2	8,9
ІV	10,3	6,4	13,8
V	15,5	11,7	18,3
VІ	20,3	15,7	24,2
VІІ	23,1	18,0	27,2
VІІІ	22,9	17,9	27,0
ІХ	19,5	15,0	23,3
Х	14,9	10,9	18,8
ХІ	10,0	6,8	13,1
ХІІ	10,3	2,1	8,0
Ср.год.	12,3	8,8	16,2

Ветрови режим

Един от климатичните елементи с най-силно влияние върху разпределението на вредните вещества, емитирани в атмосферата, е вятърът.

За района на Община Несебър са преобладаващи северозападните ветрове с годишна честота 24.0% от случаите с вятър, следват западните и източните с честота 14.5%. Най-малко застъпени са южните ветрове – само в 6.8% от случаите. Най-силни са ветровете от север (5.4 m/s), а най-слаби са от юг (2.5m/s). Средната скорост на преобладаващите ветрове е около два пъти по-висока от средната за страната.

През топлото полугодие – април, май, юни и август преобладаващи са източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Има и проявление на нощния бриз със западна посока. Неговата средна скорост е 2-3 пъти по-малка (1-2 m/s). Бризите играят съществена роля за климата на крайбрежието. При стабилно ясно време, когато липсват смущаващи ветрове, бризите духат с удивителна закономерност – през деня от морето към сушата и през нощта в обратна посока. Дневният бриз започва да духа към 7-8 часа сутринта. Най-голямата му скорост достига към 13-14 часа (4-5 m/s). Привечер дневният бриз започва да затихва и към 21ч. спира, за да отстъпи място на нощния бриз.

Посока и честота на вятъра (в %)

Север	10,8	Юг	6,8
Североизток	11,2	Югозапад	6,9
Изток	14,5	Запад	14,5
Югоизток	11,2	Северозапад	24,0
		Тихо	16,3

Концентрацията на замърсителите от постоянно действащи източници е обратно пропорционална на скоростта на вятъра, а ако той е устойчив по посока, замърсяването е по-голямо, отколкото при вятър с променлива посока.

Средна скорост на вятъра и случаи “тихо” за периода 2011-2013 г. по данни НИМХ при БАН
Параметър	2011	2012	2013
Средна скорост, m/s	4.93	4.91	4.88
Случаи “тихо”, %	11.26	14.81	13.64

Средната скорост на вятъра за периода е около 4.9 m/s и е типична за крайбрежни райони. Относителен дял на случаите “тихо” е малък (за сравнение, в районите от вътрешността на страната този процент се движи в границите от 30% до 50% и повече). Случаите със скорост на вятъра над 5.5 m/s са около 33.6% от всички случаи за периода. По отношение на посоката, преобладаващи са били ветровете от източната четвърт (около 29% от случаите).

Мъгли

Мъглите са състояние на въздуха, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1km. Намалената видимост се предизвиква от кондензация на водна пара в приземния слой въздух (във вид на водни капки или кристали лед). Това става при наличие на следните условия – понижаване на температурата на въздуха до температурата на насищане на водните пари, или увеличаване количеството на водните пари във въздуха до степен на насищане, или увеличаване на концентрацията на атмосферни аерозоли до степен, при която водните пари кондензират, без да са се променили температурата и влажността на въздуха (мъгли, предизвикани от антропогенната дейност).

Мъглите край брега на морето и езерата се получават предимно в резултат на нахлуване на топла въздушна маса от морето над изстиналата суша (през късна есен и късна зима) или на студен въздух от морето над по-топлата и влажна суша (през ранна пролет). През летния сезон в региона почти няма мъгли поради влиянието на морския бриз. Най-чести за цялата година са мъглите, които имат трайност по-малка от едно денонощие.

Мъглите пречат на нормалната човешка дейност и благоприятстват повишаването на концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух. Преобразуването на замърсителите от тях е сходно с това на валежите – примесите, разтворили се във водните капки или смесили се с мъглата, се разполагат до земята. Наличието на мъгла увеличава дифузията, която увлича замърсителите от слоя над мъглата, с което пък се увеличава концентрацията им в слоя с мъгла.

Режимът на облачността е пряко свързан с атмосферната циркулация. Атмосферната циркулация по нашето Черноморие е най-активна през зимата, за това тогава е и максимумът на облачността. През периода ноември-февруари тя е средно 7,0 десети, предимно ниска. През пролетта количеството й постепенно намалява, а през лятото е минимално 2,6 – 2,8 десети. През октомври количеството й започва да се увеличава.Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото и минимум през зимата – февруари – 2,7 дни.

Мрачните дни са малко повече от тези за страната (110 дни срещу 97 средно за страната с максимум през януари и декември 17 дни и минимум през юли-август по-малко от 2 дни).

Броят на дните с мъгла е малко по-голям от средния за страната поради близостта на водния басейн. Сравнително голямата честота на вятър с ниска скорост и наличието на замърсители на атмосферния въздух в района обуславят сравнително големия средногодишен брой на дните с мъгла – около 38. Най-голям е броят на дните с мъгла през студеното полугодие – 20.3%, а най-малък през топлото полугодие – 2.3%.

Валежи

Атмосферната циркулация и границата вода-суша определят количеството и режима на валежите. Средногодишното валежно количество е 449 mm, с максимум през ноември и минимум през септември. В сезонното разпределение на валежите най-голям дял имат зимните валежи. Зимата е не само периодът с най-голямата сума на валежите, но в началото на зимата и края на есента в този район валежите са най-обилните през годината. В района са измервани и денонощни валежи надвишаващи 100 mm. През втората половина на лятото и първата половина на есента се проявява рязко засушаване. Броят на дните с валежи от сняг е около 20. Най-много дни със снежна покривка се наблюдават през януари, следван от декември и февруари. Росата и сланата са по-рядко явление.

Сезонна сума на валежите, изразена в % спрямо годишната сума

Станция Несебър	зима	пролет	лято	есен	годишно
количество на валежите(мм)	118	113	104	114	449
% спрямо годишната сума	27%	25%	23%	25%	-

Валежите силно влияят на разпространението на прахообразните и газообразните замърсители. Характерно е „измиването” на въздуха, поради което концентрацията на вредните примеси е най-голяма край земята и в района на източника, като паралелно протичат процеси на преобразуване и/или поглъщане на замърсителите.

Влажност на въздуха и засушаване

Близостта на големия воден басейн благоприятства изпарението и наличието на голяма влажност на въздуха през цялата година. Дни с относителна влажност на въздуха под 30%, през която и да е част на денонощието практически не се наблюдават. Средната продължителност на засушаванията през лятото и есента е 17-28 дни, а през зимата и пролетта 14-15 дни. Често месеците юли, август и септември са изцяло засушливи, тъй като падналите валежи са незначителни. Относителната влажност на въздуха (%) е представена на следващата фигура:

Въздух

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР,

„Институт за управление на програми и проекти“ ООД, по силата на Договор с Община Несебър, започна актуализирането на Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух в община Несебър за периода 2023-2027 г.

Вашите мнения и препоръки ще бъдат ценни за планирането на подходящи мерки в програмата. Затова Ви молим да попълните НАСТОЯЩАТА АНКЕТА

Бъдете активни и отговорни към качеството на заобикалящата ни среда!

Анкетата е отворена до 15.01.2023 г.

Бюлетини за качеството на атмосферния въздух https://www.moew.government.bg/bg/prescentur/byuletini-na-nkc-kum-mosv/vuzduh/

Опазването чистотата на атмосферния въздух е една от най-важните задачи и основно задължение на цялото общество. Като един от водещите компоненти на околната среда, управлението, опазването и контролът на атмосферния въздух следва да доведе до максимално постигане на конкретните цели: запазване качеството на въздуха в райони, в които то не е нарушено и подобряване в останалите райони. По този начин ще бъде подсигурена защита на човешкото здраве, на живата природа, както и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчиво развитие и се извършва при условията и реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Във връзка с прилагането на Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух за региона, контролиран от РИОСВ – Бургас, са утвърдени и създадени следните райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ): Бургас; Камено; Карнобат – общини Карнобат, Айтос и Средец; Несебър – общини: Поморие и Несебър; Руен – общини Руен, Сунгурларе и Котел; Малко Търново – общини Созопол, Приморско, Царево и Малко Търново.

През 2008 г. заработи и АИС ,,Несебър” където се анализират: серен диоксид, азотни оксиди, бензен, р-ксилен, толуен, фини прахови частици, озон и метеопараметри.

Справка за средно месечните стойности за периода 01.01.2013 - 31.12.2013 г., по показатели:

Азотен оксид (NO)

Азотен двуокис (NO2)

Серен диоксид (SO2)

Фини прахови частици < 10um (PM10)

Води

Качество на повърхностните води

Река Двойница и притоци

Река Двойница. Тя води началото си на север от с. Доброван на 1,5 км под в. Балиова чука. До с. Голица тече в северна посока, след което приема югоизточна посока. В горното течение долината на Двойница е тясна със стръмни (до 25° наклон), но ниски склонове. Същите са прорязани от множество поройни дерета. Залесеността е от широколистна гора. Реката прави слаби меандри.

От с. Горица долината се разширява, като дъното й достига до 250 - 300 м. Десният склон е стръмен, а левият е много полегат (към 10°). Към с. Козница долината се разширява още повече, като достига 600 - 800 м, която ширина се запазва до с. Дюлино.

Коритото на реката е със слаб наклон; бреговете са високи, ронливи и затревени в горната си част. В този участък басейнът е залесен с дъбови гори 80%, а останалата част е заета от обработваеми площи. От с. Козница до с. Дюлино реката прави средно извити меандри, но по-редки.

От с. Попович Двойница навлиза в широка (1000 - 1500 м) долина, като прави силно извити меандри. Тече близо до десния склон, който е по-стръмен и по-висок. Напречният профил на долината е вече подчертан, несиметричен трапецовиден. Залесеността чувствително намалява (20 %). Всичко останало е заето от работни имоти.

Реката запазва слабия си наклон. Бреговете са високи 3 - 4 м, стръмни, почти отвесни и обрасли с върби. Речното корито е вдълбано и има коритообразна форма с широчина 10 - 15 м.

Към устието речното корито още повече се разширява. На 6 км от устието Двойница приема най-големия си приток-Великовска.

В поречието на р. Двойница са определени 4 водни тела:

р. Двойница от извор до след с. Дюлино и приток р. Еркешка – вероятно в риск, възможно замърсяване от земеделски практики.
р. Двойница след с. Дюлино до вливане в Черно море – в риск от замърсяване с битов характер и земеделски практики.
р. Великовска и притоци до вливане в р. Двойница – вероятно в риск, наличните данни не са достатъчни за извършване оценка на риска.
Комлудере от извора до вливане в р. Двойница – вероятно в риск, наличните данни не са достатъчни за извършване оценка на риска.

Водно тяло р. Двойница след с. Дюлино до вливане в Черно море – представено с пункт р. Двойница преди вливане в Черно море

Количество на водите

Моментните водни количества, измерени по време на пробонабиране, са представени на графиката:

Оценка на качественото състояние на водите

Състоянието на водите на реката през първото шестмесечие на 2008 г. е:

пункт	BG2SE00041MS003 р. Двойница – преди вливане в Черно море
показател	O2	БПК5	ХПК	NH4-N	NO2-N	NO3-N	PO4	сулфати	хлориди
състояние	МНОГО ДОБРО	МНОГО ДОБРО	МНОГО ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	ЛОШО	МНОГО ДОБРО	МНОГО ДОБРО

Констатира се подобряване на състоянието, в сравнение с предходната 2007 г., по показателите за биогенно и органично замърсяване.

Преглед на значимите видове натиск и въздействието в резултат от човешка дейност върху състоянието на водите:

Точкови източници на замърсяване на водите:

ПСОВ Обзор – Бяла – осигурява пречистване на отпадъчните води от гр. Обзор и гр. Бяла, Община Бяла, Област Варна. Пречистените отпадъчни води се заустват в р. Двойница – II категория воден обект, на 2,5 км преди вливането й в Черно море.

Отклонение от ИЕО през първото полугодие се констатира по показател общ фосфор. През 2008 год. се реализира проект по реконструкция на вторичните утаители.

Дифузни източници на замърсяване на водите:

Замърсяване от земеделски практики и населени места под 2000 е.ж.

Река Хаджийска и притоци

Река Хаджийска извира от района на с.Руен. В горното си течение протича в тясна долина в продължение на 1,5 км. След това навлиза в широка долина с дължина около 1,5-2 км с несиметричен коритообразен напречен профил. Левия й склон е по-висок от десния и по-стръмен. До с.Гълъбец речното корито е дълбоко, с множество меандри. Долината на реката под с.Гълъбец е тясна, със слаби наклонени и ниски склонове (5-10°). Последните са заети от културна (земеделска) растителност. Бреговете на коритото са високи около 1 м и са обрасли със стари върболаци. До с.Тънково реката образува широки лъки, а след селото постъпва в Несебърското пресушено блато и се влива в Черно море. В тази част е извършена корекция на коритото й. Състоянието на реката се следи в пункт на опорната хидрометрична мрежа-до с.Росница. Водосборът е с площ 50,1 кв.км, средна височина 275 м и средногодишен отток до 7,694 м³/сек. Отточния модул е 0,843, но той се колебае значително.

Съвременните отложения на р.Хаджийска са разпространени върху горнокредитните и палеогенските скални формации по южното бедро на еминската антиклинала.

Съвременните морски отложения-морски наноси се разполагат в крайбрежната ивица. В тях са установени находища с водоносни материали. Представител е Несебърското блато.

Съвременните морски отклонения при Слънчев бряг са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 м и водоносен пласт между 6,0-9,5 м. Коефициента на филтрация е със средна стойност 123,5 м/д, а проводимостта варира о 93 до 100 м²/д.

Проведените проучвания показват, че отложенията при тези хидрогеоложки характеристики са умерено водоносни и перспективни. От друга страна не са установени в района водоносни хоризонти в терциерни седименти с практическо значение. Те са слабо водоносни с локално значение.

По поречието на р. Хаджийска са идентифицирани 6 водни тела:

1. р. Хаджийска от извор до след с. Преображенци – вероятно в риск, възможно замърсяване от земеделски практики и депо за отпадъци.
2. р. Хаджийска от след с. Преображенци преди яз. “Порой” – вероятно в риск от замърсяване от земеделски практики.
3. р. Хаджийска – яз. “Порой” – наличната информация в Басейнова дирекция за Черноморски район не е достатъчна, за да се направи оценка.
4. р. Хаджийска след яз. “Порой” до устие и притока Бяла от с. Оризаре до вливане в Хаджийска – вероятно в риск от замърсяване с битов характер и приоритетни вещества.
5. р. Бяла от извора до с. Оризаре – вероятно в риск от замърсяване с битов характер и приоритетни вещества.

Водно тяло р. Хаджийска от извор до след с. Преображенци – представено пункт р. Хаджийска над с. Ръжица

Количество на водите

Моментните водни количества измерени по време на пробонабиране са представени на графиката по-долу:

Оценка на състояние на водите

След анализа на данните от мониторинга, извършен през първото шестмесечие на 2008 г., се констатира следното състояние:

пункт

BG2SE00061MS0028 р. Хаджийска с. Ръжица

показател

БПК5

ХПК

NH4-N

NO2-N

NO3-N

PO4

сулфати

хлориди

състояние

МНОГО ДОБРО

ДОБРО

УМЕРЕНО

ДОБРО

ЛОШО

МНОГО

ДОБРО

МНОГО

ДОБРО

Има подобрение по показателите за органично замърсяване – разтворен кислород, БПК₅ и ХПК, както и по показателите за биогенно замърсяване.

Слабо влошаване състоянието на водите през разглеждания период се регистрира по азот амониев (NH4-N).

Точкови източници на замърсяване на водите:

Няма регистрирани точкови източници на замърсяване в района.

Дифузни източници на замърсяване на водите:

Наличие на депо за битови отпадъци и замърсяване от земеделски практики.

Водно тяло р. Хаджийска – яз . “Порой” – представено с пункт яз. “Порой” при водната кула.

Оценка на качественото състояние на водите

Състоянието на водите на язовира в пункта за наблюдение през първото шестмесечие на 2008 г. е:

пункт	BG2SE00691MS029 яз. “Порой”
показател	O2	БПК5	ХПК	NH4-N	NO2-N	NO3-N	PO4	P общ	ХлорофилА (μg)
състояние	МНОГО ДОБРО	ДОБРО	УМЕРЕНО	УМЕРЕНО	МНОГО ДОБРО	МНОГО ДОБРО	УМЕРЕНО	ДОБРО	МНОГО
									ДОБРО

Точкови източници на замърсяване на водите:

Няма регистрирани точкови източници на замърсяване в района.

Водно тяло р. Хаджийска след яз. Порой до устие – представено с пункт р. Хаджийска при с.Тънково

Количество на водите

Моментните водни количества, измерени по време на пробонабиране, са:

Оценка на качественото състояние на водите

Състоянието на водите в пункта за наблюдение през разглеждания период е:

пункт	BG2SE00061MS005 р. Хаджийска при с.Тънково
показател	O2	БПК5	ХПК	NH4-N	NO2-N	NO3-N	PO4	сулфати	хлориди
състояние	МНОГО ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	ДОБРО	МНОГО ДОБРО	ДОБРО	МНОГО ДОБРО

В сравнение с предходната 2007 г. се констатира подобряване на състоянието по показател фосфати.

Точкови източници на замърсяване на водите:

“Енергия Техноинвест” ЕООД с. Тънково, общ. Несебър – инсталация за производство на етилов алкохол. Пречистените производствени води се заустват в дере – II категория воден обект. Обектът работи сезонно и не е включен в утвърдения списък за задължителен контрол през 2008г. и поради това не е взета водна проба през годината.

Крайбрежни морски води

Пречиствателни станции за отпадъчни води и канализации, заустващи директно в Черно море

ПСОВ към в.с. “Елените” – е частна собственост на ВС ”Елените” с механично и биологично пречистване. Приема отпадъчните води от гр. Св.Влас и ВС ”Елените”. Проектен капацитет Q ср.дн. – 52,8 л/сек. и Q макс. ч. – 73,9 л/с. Капацететът и е недостатъчен. Станцията не е в състояние да приеме допълнителните количествата отпадъчни води от новоизградените жилищни и хотелски комплекси в района, особено през летния сезон, когато има завишено водопотребление. Пречистените води се заустват в Черно море, северно от с. Свети Влас.

Отклонения от индивидуалните емисионни ограничения се наблюдават по показателите общ фосфор и ПАВ:

ГПСОВ “Равда – к.к. “Слънчев бряг” – Несебър – отпадъчните води от с. Равда, к. к. “Слънчев бряг” и гр. Несебър постъпват чрез смесена канализационна мрежа. Станцията е хидравлически претоварена, като част от водите преминават само механично пречистване. Извършена е реконструкция, разширение и модернизация. В края на 2006 г. проектът е осъществен на I етап – ПСОВ SBR с отстраняване на биогенни елементи, но качеството на пречистените отпадъчни води не достига необходимите емисионни норми, за което има наложена текуща месечна санкция.

Пречистените отпадъчни води се заустват в Черно море, северно от с. Ахелой.

Отклонение от ИЕО се наблюдава и по показателя общ фосфор:

Срокът за достигане на индивидуалните емисионни ограничения по показателите общ азот и общ фосфор е 31.12.2010 г., съгласно Програмата за прилагане на Директивата 91/271/ЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места.

Индустриални източници на замърсяване, формиращи и заустващи отпадъчни води директно в Черно море.

“Парадайз бийч” ЕАД – отпадъчните води се пречистват чрез локална ПСОВ и се заустват в сухо дере – II категория воден обект, вливащо се в Черно море. Обекта работи сезонно, тъй като ЛПСОВ е към хотелски комплекс в района на Свети влас. Установени са отклонения от нормите на взетата водна проба при контролната проверка и е наложена санкция за времето, през което е работил обектът.

Подземни води

В бургаската част на крайбрежната ивица подземните води са по-ограничени в сравнение със северното крайбрежие. Оттокът на р. Хаджийска се намира върху нископланинска и хълместа област в Източна Стара планина. Наклонът на коритото е много слаб и поради това речното легло е широко, с ниски брегове. При станция “Гълъбец” реката има средногодишен отток 0.64 куб. м/сек.

Водно тяло BG2G000000Q006 - води в кватернерно – алувиалните отложения на р. Хаджийска.

Характеристика

Реката е определена не в риск.

Подземното водно тяло (ПВТ) има площ – 175,2 км².

Характеристика на покриващите водното тяло, пластове: глинесто-песъчлив слой.

Литоложки строеж на ВХ: чакъли с пясъчен и гравиен запълнител.

Колектор: поров.

Контролен мониторинг

Пункт BG2G000000QМР020, с. Кошарица

Мониторинговият пункт е тръбен кладенец, чиито води се ползват за питейно-битово водоснабдяване.

Пробонабирането е извършено директно от водоизточниците.

По температура подземните води са студени (13,3⁰С). По активната реакция – 7,6 са алкални. По минерализация водите (0,778) са пресни. По обща твърдост (7,28 мг/екв./л) –твърди. Сух остатък (0,516 г/л) <1 г/л.

От основните физико-химични показатели са изследвани І и ІІ група. Анализирани са общо 20 показателя.

Не са констатирани отклонения от стандарта за качество

Почви

Земи, почви и земни недра

Земи и почви

Районът на Община Несебър е изграден основно от плиоценски и кватернерни материали. (Фиг.№2)

Þ Неоген

Неогенските седименти имат сравнително ограничено развитие около проучвания район, където се разполагат дискордантно над различните части от горнокредния разрез от Източното Средногорие (фиг.№1). Представени са от редуване на глини (чисти песъчливи или варовити), глинести пясъци, чакъли и рядко тънки пластове от лигнити. Последните са от хумусно-сапрелов тип с много ниска степен на въглефикация, а пластовете са тънки и неиздържани.

Þ Кватернер

Кватернерните наслаги в района обхващат долинита на река Хаджийска. Имат възраст холоцен. Поделени са по генетичен принцип. Установени са езерно-блатни, алувиални и съвременни морски отложения.

Алувиалните образувания (aQh) са представени от чакъли, пясъци и глини. Количеството на чакълите и пясъците е относително малко. Заемат обикновено долната част на терасата, докато по-голямата част е заета от глини. Дебелината им достига до 15,0 м. По р.Хаджийска алувиалните образувания прехождат латерално в пролувиално – делувиалните образувания.

Фиг.№1. Геоложка карта на района на Несебър.М 1:100000

Морски образувания на първата тераса (mtQh) заемат голяма площ на запад от Слънчев бряг. Отложенията са представени от пясъци и дребни чакъли с добре заоблени късове. Дебелината им е около 12 м. В пясъците има много черупки от съвременната морска фауна.
Съвременни морски образувания (mQh) Към този генетичен тип спадат съвременните плажни пясъци. Най-широката плажна ивица се намира в района на Слънчев бряг. Плажните пясъци са предимно кварцови, средно до финозърнести.

Хидрогеоложки условия в общината

Разглеждания район попада към територията на Южното Черноморие и се включва в обсега на Бургаския хидрогеоложки район.

Бургаският хидрогеоложки район е вместен в пределите на едноименната синклинореална структура, изградена предимно от горнокредни вулканоседиментни и плутонични скали. Централно място в района заема наложената горноеоценска депресия, представляваща самостоятелна хидрогеоложка структура от втори порядък.

Върху горнокредните и палеогенските скални формации, на сравнително малка площ (около 320 km²) са разпространени съвременните отложения на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка (с приток Санър дере) и р Хаджийска.

В крайбрежната ивица на няколко участъка са отложени съвременни морски наноси.

Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

Тези водоносни хоризонти са формирани в алувиалните отложения на р.Хаджийска. Основен практически интерес представляват подземните води в речната тераса.

Алувиалните отложения на всички реки в района на Бургас се характеризират със сходна морфология на профила си и филтрационните свойства на водоносните хоризонти включени в тях.

Общата дебелина на отложенията варира от 1,0 - 2,0 до 18,0 m. Водоносните хоризонти обикновено представляват два пласта, формирани в чакълесто-песъчливите отложения на терасите. Тяхната обща дебелина варира от 0,5 до 9,0 m. Най-често тя е между 3,5 и 6,0 m. В източна посока нараства глинестата компонента в профила на терасите и близо до езерата и морето, където се вливат реките, преобладават глините, а пясъчните пластове са под формата на лещи и прослойки с малка дебелина и най-често изолирани помежду си.

Алувиалните отложения на Хаджийска в известни участъци залягат върху терциерни формации и изграждат общ водоносен хоризонт с тях.

Филтрационните свойства на чакълесто-песъчливите пластове в алувиалните отложения са сравнително добри. Средният коефициент на филтрация варира от 50 до 150 m/d, а проводимостта от 70 до 350-400 m²/d. Срещат се стойности и за двата параметъра както по-ниски, така и по-високи.

Основното подхранване на водоносните хоризонти става от валежите и частично от други формации с които имат хидравлична връзка. Дренирането им се реализира от реките.

Получените относителни дебити при опитните водочерпения варират в интервала 0,5-15,4 dm³/s/km², но най-характерни са стойностите между 1,5 и 2,5 dm³/s/km². Дебитите на отделните експлоатационни кладенци обикновено варират от 6,0 до 8,0 dm³/s. В единични случаи те надхвърлят 10 dm³/s.

В съвременните морски отложения са установени 4 находища с водоносни материали – на запад от гр.Созопол, югозападно от Бургас, западно от гр.Несебър и при Слънчев бряг. Всички находища, с изключение от това при Слънчев бряг (Несебърско блато), са с малки размери и некондиционни качества на водите в тях. Поради това се приемат за слабо водоносни, с локално значение.

При Слънчев бряг морските отложения са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 m. Водоносният пласт, включен в профила, е между 6,0 и 9,5 m.

Средната стойност на коефициента на филтрация е 12,5 m/d, а проводимостта варира в тесни граници от 93 до 100 m²/d.

Относителните дебити на кладенците показват количества от 1,7 до 3,8 dm³/s/m.

При тези хидрогеоложки характеристики отложенията се считат за умерено водоносни и перспективни за натрупване на значителни водни ресурси.

Фиг.№ 2.Хидрогеоложка карта на района на Несебър.М 1:200 000

Почви

Територията на община Несебър включва следните почвени типове:

Канелени горски почви (типични и излужени) върху хълмист и полу-хълмест релеф, имащи плитък хумусен хоризонт (20-30 см), ниско хумусно съдържание (1-3%) и ниско естествено плодородие. Те преобладават в землищата на гр.Обзор и на селата Козница, Раковсково, Приселци, Баня, Емона, Кошарица и Тънково.

Алувиално-делувиални почви, разпространени по долинните разширения на речната мрежа. Черноземи се срещат само в землищата на селата Тънково, Равда, Гюльовца и Оризаре – в долината на р. Хаджийска. Черноземни - срещат се само в землищата на с. Тънково. Равда, Гюлъовца, Оризаре - долината на р. Хаджийска. Подходящи са за култури, като ессеници; зимна пшеница и ечемик, а от пролетниците-с по къс вегетационенпериод-фасул, грах, фуражна царевица, ецпареза и др. Блатни почви са разположени в землището на гр.Несебър. Срещат се малки площи солончаци в землищата на гр.Несебър и гр.Свети Влас. Съдържат в горния слой токсични за селското стопанство водоразтворими соли - хлориди, сулфати, бикарбонати и нитрати.

Главно мероприятие за предпазване на почвата от засоляване е да се прекъсне връзката на повърхностните почвени хоризонти с минерализираните почвени води чрез дренажна система, отстраняването на токсичните соли - чрез промиване с прясна вода.

Дългогодишното подценяване на възможностите и необходимостта от изграждане на противоерозионни системи за борба със свлачищно-струтищните дейности е довело до особено сериозни последици. Активизирани и условно стабилизирани свлачища по крайбрежието има: на приморската част на Стара планина - свлачища Иракли; в района на гр. Несебър - свлачище северен бряг на новия град, свлачище Несебър - Студенски лагери; свлачище западно от н. Равда и участък нос Акротирия.

40% от земите на селското стопанския фонд и горския фонд са подложени на ветрове и водна ерозия. Почвите в Старо планинската част на общината поради наклонения терен, множеството долове и оврази е подложено на водна ерозия - средна до силна степен. Равнинната част е подложена на частично на ветрова ерозия. С дългосрочно отрицателно въздействие се очертават елементите на правилната технология на отглеждане на културите, които поради различни причини не се спазват - обработка на почвата, прекалено редуцираните нива на минерално торене, употребата на пестициди, запустели ниви и т.н. Почвеното замърсяване е функционално и териториално обвързано с интензивната употреба на минерални и синтетични торове за растителна защита в селското стопанство.

Характерно за почвите в общината е и тяхната засоленост в района на Несебър и гр.Св Влас. Засоляването е предимно хлоридно-сулфатно. Неправилното напояване може да доведе до вторично засоляване което е свързано с покачване на нивото на подпочвените води. Корекцията на долното течение на р. Хаджийска освен че предпазва наоколо, земите от разливане на водите й извън, спомага и за намаляване на нивото на подпочвените води. Отпадъците от промишлеността, бита и селското стопанство са един сериозен замърсител, както и складовете на растителна защита.

В резултат на антропогенното въздействие са нарушени и 400 дка в района на Сл. бряг от кариерна дейност.

Отпадъци

Списък на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци на територията на Община Несебър

Регистър на площадки, приемащи отпадъци на територията на Община Несебър

Морфологичен анализ на генерираните битови отпадъци на Община Несебър

програми за управление на отпадъците

Община Несебър е разработила и изпълнява Програма за управление на отпадъците с период на действие 2015 – 2020г., приета с Решение № 262 и Протокол № 8 от 27.07.2016г. на Общински съвет – гр. Несебър.

Програма обхваща всички дейности свързани с управлението на отпадъците на територията на Община Несебър, произтичащи от Закона за управление на отпадъците. В нея се включват мерки за предотвратяване образуването на отпадъците, събирането, транспортирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на различните потоци отпадъци, образувани от жизнената дейност на гражданите, от административни, търговски, производствени и други източници.

В общинската ПУО 2015 -2020 са поставени следните цели:

Генерална дългосрична цел: Ефективно използване на отпадъците като ресурси и намаляване на генерирането и на депонирането им.

Стратегическа цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване.

Стратегическа цел 2: Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и намаляване и предотвратяване на риска от депонирането им.

Стратегическа цел 3: Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда.

Стратегическа цел 4: Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците.

Регионална програма за управление на отпадъците - регион Бургас, 2017-2020 .

Програмата е изготвена на основание чл. 52, ал. 6 от ЗУО и обхваща общините Бургас, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат и Сунгурларе.

Събиране и транспортиране на отпадъци

В Община Несебър е въведена ефективна система за организирано сметосъбиране, чрез поставяне на контейнери. Организираното събиране и транспортиране на отпадъците се извършва от Общинско Предприятие „Управление на отпадъците Несебър“. Съдовете се подменят и допълват при необходимост, и се обслужват по график от специализирана техника.

На този етап 100% от населението на общината е обхванато от организираната система за събиране на битовите отпадъци.

Инфраструктурата за третиране и обезвреждане на отпадъци

Община Несебър е партньор на Община Бургас при изграждането на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас, включваща: “Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Камено, Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе”, с. Братово и две претоварни станции – в Несебър и Карнобат. Регионалното депо е изградено на територията на с. Полски извор, Община Камено с обща площ 27.9 хектара. Въведено е в експлоатация от 25.05.2015 година. Регионалното депо е комплексен обект включващ необходимата инфраструктура за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови и строителни отпадъци, генерирани на територията на регион Бургас в т.ч.:

- Клетка 1 и площадкова инфраструктура;

- Инсталация за сепариране насмесени битови отпадъци;

- Инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци;

- Площадки за рециклиране на строителни и едрогабаритни отпадъци от домакинствата;

- Екопарк за временно съхранение на опасни и други специфични отпадъци от домакинствата.

Претоварна станция Несебър

Претоварна станция за отпадъци (ПСО) - гр. Несебър е разположена в землището на с. Равда, с основна площадка от 12,1 дка. Отредения терен се намира на 5 km западно от гр.Несебър. ПСО - Несебър обслужва общините Несебър и Поморие, а разстоянието до регионалното депо е 55км. На територията й са разположени: съоръжение за компактиране и претоварване на битови отпадъци за транспорт до Регионалното депо с капацитет 1000 - 2500 тона на месец и 15 000 тона годишно, съоръжение за третиране на строителни отпадъци с капацитет от 20 т/час, площадка за компостиране и сепариране, административна сграда и площадкова инфраструктура.

Сметосъбиращите автомобили от Община Несебър транспортират отпадъците до претоварната станция. Там отпадъците се уплътняват в контейнери и се транспортират за обезвреждане до регионалното депо.

Разделно събиране на отпадъци от опаковки и масово разпространени отпадъци /МРО/

Относно задълженията ни по чл. 19, ал. 3, т. 7 и наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО за организиране на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки и масово разпространени отпадъци, образувани от домакинства, обществени и административни учреждения, училища, търговски, промишлени, туристически и други обекти на територията на община Несебър, са предприети от страна на Община Несебър действия:

сключен Договор №93/29.03.2012 г. за сътрудничество в областта на разделното събиране на отпадъци от опаковки между Община Несебър и „ЕКОБУЛПАК” АД – гр.София, Допълнително споразумение №320/17.12.2012 г. и Анекс № 106/10.04.2013 г.;

сключен Договор №82/21.03.2013 г. за сътрудничество в областта на разделното събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване между Община Несебър и “ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ”АД–гр.Варна и Допълнително споразумение № 221/05.06.2013 г.;

сключен Договор №471/01.08.2019 г. за сътрудничество в областта на разделното събиране на излезли от употреба гуми между Община Несебър и “РЕЗЕРВИМПЕКС” ЕООД –гр. Бургас;

сключен Договор №81/21.03.2013 г. за сътрудничество в областта на разделното събиране на негодни за употреба батерии и акумулатори между Община Несебър и “ТРАНСИНС БАТЕРИ” ООД, гр.Варна и Допълнително споразумение №220/05.06.2013 г.;

сключен Договор №243/13.06.2013 г. за организиране на дейности по събиране, съхраняване, и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства и по повторна употреба, рециклиране и /или оползотворяване на отпадъци от моторни превозни средства между Община Несебър и „БЪЛГАРСКА РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД – гр. София;

Община Несебър осъществява постоянен контрол относно разделното събиране на специфичните потоци масово разпространени отпадъци и при констатиране на нарушения съставя санкции.

Биоразнообразие

Защитена местност ”Калината” – заливна, лонгозна гора, истински оазис, китка съхранила вековни ясени, дъбове, брястове и много храсти на площ от 960 дка растат дървесни, храстови и тревни видове, декоративни и лечебни растения, включващи 75 растителни вида, от които 27 декоративни и 19 лечебни. Обявена е с цел опазване на естествено находище на блатно кокиче и на уникално растително съобщество. Защитената територия е обявена със Заповед № 1938/03.07.1970 г. на Министерството на горите и горската промишленост /обн. В ДВ бр.65/1970г./, като със Заповед № 871/07.11.1991г. на МОС и Заповед РД - №1459/12.12.2003г. на МОСВ е разширена площта и. Тя е от лонгозен тип, представител на обширните някога горски съобщества край някогашното Несебърско блато, от което до нас са достигнали около 75 растителни вида, 19 от които са лечебни, а 5 са с природозащитен статус. Най-ценният представител е блатното кокиче (Leocojum aestivum L), чието находище е на повече от 20 ха

Защитена местност “Ортото - Запазена високостъблена гора, в която не са водени главни (възобновителни) сечи за повече от сто години, намираща се приблизително на три километра по въздушна линия от връх “Свети Илия”. Защитената местност “Ортото” (587,6 ha) e обявена с цел опазване на характерен ландшафт, естествени вековни смесени широколистни гори с богат видов състав и местообитания на редки растителни видове и съобщества.

Защитената местност “Иракли” (42,3 ha) е обявена с цел опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици. Разположена е в землището на с. Емона, северно от Несебър. Района представлява ботанически оазис.

Защитената местност “Смриките” (48,9 ha) е разположена в землището на гр.Несебър. Обявена е с цел опазване естествено находище на червена пираканта и включващото го растително съобщество.

Защитената местност «Пясъчна банка Кокетрайс» (760 ha) e обявена с цел опазване на характерна бентосна фауна. Разположена е в акваторията на Черно море.

Природната забележителност “Нос Емине” (50 ha) е обявена с цел опазване на забележителни геоложки и ботанически обекти.

Природната забележителност “Пясъчни дюни” е разположена в местността “Бабата” при КК ”Слънчев бряг”. Обявена е за опазване на уникални геоложки образувания.

Природната забележителност “Пясъчни дюни” обхваща 5 пясъчни дюни в КК «Слънчев бряг».

По известните представители на фауната в региона са:

Благороден елен - рогата на благородния елен имат най-малко 5 израстъка. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента. Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. По-малко свързан е към определена територия от другите представители на семейството. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита.

Лисица - гърбът на лисицата е златисто кафяв. По принцип окраската й силно варира. Дължина на тялото до 90 см, а на опашката до 60 см. Местообитанието и е крайно разнообразно: скалисти места, разредени гори, долини на реки и др. Лисицата е нощно животно. Храни се с мишки, птици, зайци, гущери, насекоми и др. Брачният период е през януари и февруари. Продължава бременността до 56 дни. Ражда до 8 малки, рядко повече.
Сърна - през лятото окраската на сърната е светлокафява до червена, през зимата-сива. Към средата на есента започва да линее, през ноември падат рогата на мъжкия, през декември на мястото на старите израстват нови рога, които в наалото са хрущялоподобни, а през май са вече напълно развити. Дължината на сърната стига до 120 см. Тя е нощно животно.
Дива свиня - окраската на дивата свиня е сиво-кавява до черна. Дължината на тялото достига до 190 см., а теглото до 300 кг. Живее в планините, обрасли с гъста растителностъ и храсти, през зимата слиза в равннините. Тя образува стада, малки и по-големи в зависимост от количестворо на храната. Тя е всеядно животно.
Чакал - чакалът прилича донякъде външно на вълка, но е доста по-дребен от него. Дължината на тялото му достига 71-85 см, тежината - 7-14 кг, а височината в холката - 45-50 см., Чакалът обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Предпочита да живее в млади иглолистни гори и в сечища. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси. Размножителният период на чакала е през зимата, от януари до началото на март. При този хищник двойките се образуват трайно, за цял живот. Мъжкият чакал участва дейно при устройството на бърлогата, а по-късно и при изхранването на малките. Чакалът има един твърде характерен навик. Той е активен предимно нощем. Често преди да излезе да ловува, той започва да вие високо, като гласът му наподобява някакъв жален плач. От време на време виенето се прекъсва от своеобразен лай. Щом завие първият чакал, към него веднага се присъединяват други негови събратя, които се намират наблизо.
Черен щъркел - Оперението на черния щъркел е почти негативен обрез на белия щъркел и за разлика от него обитава най-рядко посещаваните от човека равнинни и полупланински широколистни гори и труднодостъпни скални масиви. По време на есенния прелет черните щъркели образуват неголеми ята (до 150-200 птици) или пък се придвижват на юг заедно с огромни ята бели щъркели. През зимата не се срещат у нас. Черният щъркел е напълно защитен вид без изключение.
Гривяк - Гривякът е най-едрият наш див гълъб. Неговото тяло достига 41-45 см дължина, масата му - 284-690 г, а размахът на крилата му е 75-80 см. Общият цвят на оперението е синкавосив. Перата по шията са със зеленикав метален блясък, като от двете и страни има по едно бяло петно. Гушата е с виненочервен оттенък, а по тъмносивите крила има по една бяла ивица. Опашката е сива, с широка сивочерна препаска на края си. Човката е оранжевочерна, жълтеникава към върха си. Краката са червени. Гривякът си търси храна сутрин и привечер на открити места, а иначе се крие обикновено в гъстите корони на дърветата. Той се храни с житни семена, семена на плевели и треви и с плодовете на някои храсти и дървета (глог, трънка, шипка, дъбов и буков жълъд). Гривякът е ценна ловна птица и широко разпространена у нас. В природата тя става понякога жертва на царския орел, бухала и гащатия мишелов.
Гарван гробар - наричан още и само гарван е най-едрата птица от семейство Вранови. За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми, червеи. Ако му се наложи се храни и с плодове. В природата изпълнява, редом с лешоядите, ролята на санитар. В някои случаи се изявява като активен хищник и напада дребни птици и бозайници (зайчета, плъхове, къртици и пр.).

Шипобедрена сухоземна костенурка - Разпространена е от морското равнище до 1300 м. н. в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, хранителния спектър не се различава от този на предходния вид. През летните месеци юни, юли снася на два или три пъти по 2-8 почти кълбовидни яйца с варовикова черупка, които заравя на препечени места, малките се излюпват след 70 до 100 дни. Установено е, че много често те излизат на повърхността едва на следващата пролет (зимуват в мястото, където са се излюпили). Продължителността на живот на този вид е около 110-120 год.

Крехар - Слепокът е безкрак гущер. Тялото и опашката са покрити с малки люспи, прилепнали плътно една до друга, което прави тялото гладко и лъскаво. Окраската е тъмнокафява с бронзов оттенък. При доближаване не бяга, затова се нарича ,,слепок". На дължина достига до 60 см.
Смок-мишкар - Среща се в букови гори, храсталаци, скалисти места и др. Често влиза в обори, плевни и стари селски къщи. Затова още се нарича "домошар". Много добре се катери по дърветата. Среща се в цялата страна. В планините до 2000 м надморска височина. Смокът-мишкар не е отровен, но когато не може да избяга захапва нападателя си и забива силно острите си зъби в тъканта, като държи продължително време без да пуска. При потапяне във вода, смокът веднага освобождава захапаното. Понеже унищожава вредни гризачи, се счита за полезен.
Жаба дървесница - Тази жаба е обитател на влажните гори и храсталаци. Характерна е за цялата страна. Наречена е дървесница, защото на върха на пръстите има малки вендузи, с помощта на които се катери по храстите и дърветата. Жабата дървесница се приема за полезна, защото в храната и влизат вредни насекоми.

Морски екосистеми

Обхвата на морските екосистеми съвпада с територията на водите на Черно море от р. Фъндъклийска до Бургаската низина и прилежащите към тях плажни и щормови ивици. Основните параметри, характеризиращи морските екосистеми на района, са свързани с количеството и качеството състояние на фитопланктона, зоопланктона, зообентоса и представители на ихтиофауната като биологични компоненти и достигнатите нива на замърсяване на водното замърсяване по отношение на органичните вещества, нефт и нефтопродукти.

Фитопланктон: Изследванията на структурните параметри и количеството развитие на фитопланктона в българския сектор на Черно море датира от 1954 г. Те се провеждат по четири стандарти профила - н. Калиакра, н. Емине и Маслен нос.

В Качествения състав на фитопланктонните популация доминиращи почти през цялата година са диатомеите и динофлагелатите, които имат сезонна изменчивост. Най-голямо развитие получават през зимата, а вторите- през късно пролетния, летния сезон. Еугленофитите са характерни само за най-близката крайбрежна акватория. Близката крайбрежна зона близо до 3 мили от брега, подложена на най-силно антропогенно въздействие е с най-ниско количествено развитие на фитопланктона и локални цъфтежи; 10-20 мили зона под влияние на континенталния вток в северозападната част на Черно море и специфичните за западнат му част циклонални течения, е с характерни регионални цъфтежи и 30-40 милна открито-морска зона, с относително ниско количество развитие и относително постоянен качествен състав на фитопланктона. В сезонен аспект, в акваторията, подложена на въздействие на антропогенна еутрофикация, максимума в количественото развитие на фитопланктона е през пролетните месеци, докато в открито море през лятото фитопланктона е най-беден. Под въздействие на естествени и антропогенни фактори и особено нарасналата еутрофикация е получена съществена промяна в структурната и функционирането на фитопланктона.

Основните тенденции се изразяват в следното:

- изменение на съотношението на таксономичните отдели Bacillariophyta-Dinophyta

- значителни увеличаване на броя, честотата и на продължителността на фитопланктоните цъфтежи стават почти ежегодни а регионалните цъфтежи са циклични.

- съществена промяна в качествения състав към доминиране на динофити и хризофити до появата на нови за българското крайбрежие и черноморската флора фитопланктони видове: Phaeocystis pouchettii, gassenerium mochimaensis, Oxyphisis, както и значително увеличаване в количественото развитие на масовите видове – от 10 до 100 пъти.

- промяна в сезонната сукцесия като индуцирани в резултат на еутрофикацията.

Всичко това влияе негативно на морската екосистема. Прогресивното намаляване на дълбочината на еуфотичния слой и прозрачността на водата в близката крайбрежна акватория до по-малко от 1 м по време на цъфтежа. Това дава основание в условията на еутрофизация фитопланктона да се класифицира като един от ключовите фактори за екологичния дисбаланс на Черно море.

Макрофитобентос (водорасли). Видовия състав на водораслите през нашето черноморско крайбрежие е представено от 157 вида, които са 53% от цялата черноморска макрофлора. Тези видове принадлежат към 82 рода, 43 семейства и 25 класа от Червени, Кафяви и Зелени водорасли. Най- богати са Червените водорасли.

През последните години са наблюдавани рязко редуциране на популацията от водорасли до степен на пълно изчезване на редица видове.

Зоопланктон. При нормална хидрологична зима развитието му е при температура 4 ⁰С. В тези температури в биомасата доминира Acartia clause, Paracalanus parvus, Othona similes Pseudocalanus elongates. Най-ниска е пролетната биомаса при н. Емине - 35.39 мг/м³.

Средната биомаса, състава и структурата на зоопланктона имат сезонен характер, което показва строгата им зависимост от годишната термична променливост на водата.

В крайбрежната зона най-висока биомаса имат N.scintilans и кладоцерните видове. Този зоопланктонен комплекс се счита като индикатор за повишената еутрофикация и определя високата степен на промени в биологичния потенциал и интензивността на фосфорното рециклиране.

През последните години се появи хищник ктенофората Mnemiopsit leidy. Храни се с рибни яйца и ларви, което рефлектора върху техните числености.

Причината за масовото развитие по всяка вероятност е високото ново на еутрофикация и бърза репродукция.

Зообентос. Изследванията върху него по нашето крайбрежие са представени след 1932 г., когато са установени 249 вида. След видовият състав е добре изучен. След последни данни общия им брой на видовете е 1370, които принадлежат към 12 типа. А най-голямо разнообразие се отличава Arthropoda - 492 вида. На второ място могат да се поставят червеите - 338 вида.

Първите чувствителни промени в зообентосните съобщества са установени преди около 15 години, характеризиращи се с навлизането и аклиматизацията на нови имигранти в българската акватория на Черно море.

В биоценологично отношение са обособени три основни зони - супралиторал, медиолиторал и сублиторал, подразделени на 12 зооценози. Като най-богата на видове се характеризира пясъчната зооценоза (142 вида), следвана от митилусовата - 90 вида. Главните зообентосни групи са Молюските, Полихетите и Ракообразните. Изследванията по профил на н. Емине показват, постоянство по показателя плътност на зообентоса. Биомасата на молюските в някои сезони достига 97% от общата маса. В следствие на обезкислородяването на продънните води в постцъфтежния период през летния сезон в някои зони по крайбрежието е регистрирано масова смъртност през последните години. Най-поразените видове от хипоксията са десетокраките раци, ракът-плувец (Macropipus holsatys) и ракът Упосебия. Установена е тенденция на рязко спадане на видовото разнообразие в дълбочина, особено в зоната от 84 до 140 м.

Горски екосистеми:

Дивата флора, уникална с голямото видово разнообразие от дървесни, храстови и тревни видове е природно наследство с естетическа, рекреационна, икономическа и със своя собствена стойност, която трябва да се съхрани и предаде на следващите поколения. В района растат редки, защитени от Закона за защита на природата и застрашени от изчезване видове включени в „Червената книга на Р. България”. Някой от най-често срещаните представители на биорзанообразието в района са:

Цер - Ниско дърво с мощна - разперена встрани корона. Кората е дебела, сиво-черна, грубо и дълбоко напукана. Големината, формата и нарязването на листата са силно променливи. Обикновено са дълги 5-14 см, тъмно-зелени на цвят-кожести и груби, приличат много на листата на дъба. Жълъдите узряват за около 2 години. Церът е невзискателен към почвени условия, издържа на ветровити терени и замърсен въздух. Церът се нарича така, тъй като по здравина се смята на «царят» на дърветата. Дървесината е изключително устойчива дори и на водна среда.
Космат (бял) дъб – Дърво с не-големи размери. Средната му височина е 10-15 до 20 м., нерядко може да бъде срещнат в храстовидни размери. В млада възраст листата са окосмени и от двете страни, в последствие само отдолу. Жълъдите са събрани на по 2-5 на групи. Този дървесен вид е силно сухоустойчив.
Обикновен повет - буйнорастящ увивен храст с дължина на стеблата до 15-20 м. Дребни, жълти цветчета.
Мъждрян - Високо дърво, средно стига до 10 м., но може да израстне и до 20 м. Рзвива закръглена корона и има сивопепелява гладка кора, сиви или светлокафяви окосмени пъпки. Цъфти от май до юни в продължение на три седмици, като плодът е крилатка с изпъкнало орехче.
Черен бор - Това дърво стига до височина 40-45 м. Короната в млада възраст е конусловидна, а в зряла-направилна до чадъровидна. Кората е напукана и на цвят е тъмна - почти черна понякога. Иглите са дълги, зелени и твърди, с полокръгло напречно сечение. Черният бор е светлолюбив и сухоустойчив вид. Той е студено устойчив.
Лечебен камшик (жълтото цвете) - Светлолюбиво растение, което расте еднакво добре на умерено влажни и на сухи почви. Това е многогодишнотревисто растение, високо от 30 до 150 см., покрито с власинки. През лятото източената като камчик връхна част се превръща в дълга 30 см. класовидно съцветие, отрупано със златисти цветове. Народната медицина използва цялата надземна част на растението, която се събира в перида на цъфтенето (юли-септември), като в последствие се суши. Билкат регулира действието на черния дроб и жлъчката и се препоръчва като допълнителна терапия при хепатит и др.
Бял равнец - този вид се среща в цялата страна, расте еднакво добре по откритите и затревените места, в храсталаци или разредени годи, стига да са достатъчно светли, а почвата суха. Белият равнец е многогодишно тревисто растение. Той е важна част от съвременната медицина и фармакология, а в народнато лечебна практика се изполва цялото растение или само цветовете му, които се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното им разклонение без стъблената част, сушат се на слънце, после на сянка или в сушилня. Ипзолва се за лечение на стомашни проблеми, възбуждане на апетита, при жълтеница и като кръвоспиращо средство.
Червено подъбиче - Многогодишно тревисто растение което се среща в полски и предпланиснски райони в смесени гори и по горски поляни с надморска височина до 1000 м. Надземната част се бере в периода на цъфтенето-юни, август. В народната медицина билката се използва за подобряване действието на храносмилателния тракт, против гастритни и язвени болки.
Черен бъз - Растението се среща навсякъде по влажните гори и места, из планините се намира на надморска височина над 1500 м.. Цветовете действат противовъзпалително, патогенно, секретоличтично и отхрачващо, при възпаление на дихателните пътища и простудни заболявания.

Често срещани представители на гъбите в региона са:

Пърхутка - формата най-често е крушовидна или бухалковидна, външната обвивка се състои от многобройни шипчета и зрънца, които лесно опадват и накрая изчезват;
Манатарка - това е една от най-разпространените и популярни гъби. Това е най-лесно намираната у нас дива гъба тъй като е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесно запазима, и желана за внос от други Европейски държави. Сравнително трудно се намират обикновени манатарки без инфестации на ларви. Среща се най-често в иглолистни гори но не е рядка и в широколистни. Гъбата е в симбиоза с дърветата.
Печурка - Характерни за тези гъби са розовите пластинки, по-късно покафеняващи, и кафяв споров прашец. Младите гугли са кълбовидни а пластинките са скрити поради наличието на було. По-късно булото се разцепва оставяйки пръстенче около стъблото.

За растенията от Приложение № 4 на ЗБР ползването се регулира чрез режими за опазване, които се въвеждат с периодични Заповеди на министъра на околната среда и водите. Най-използваният вид включен в Приложението е блатното кокиче (Leucojum aestivum). То се събира заради съдържащия се в него алкалоид галантамин, от който се произвежда лекарството “Нивалин”. За региона на РИОСВ-Бургас от МОСВ са определени няколко находища, от които е разрешено добиването на блатно кокиче, за Община Несебър е ЗМ ”Калината”, Община Несебър.

На територията на Община Несебър, са обявени следните защитени зони:

Защитена зона по птици:

Защитена зона “Емине” с код BG 0002043 в землищата на с.Баня, гр. Свети Влас, с.Гюльовца, с.Емона, с.Козница, с.Кошарица, с.Оризаре, гр.Несебър, гр.Обзор, с.Паницово, с.Приселци, с.Равда, с.Раковсково, с.Тънково, с обща площ 667505.150 дка, от които 176.538 кв.м. морски пространства. Защитена зона “Емине” е обявена със Заповед №РД-560/21.08.2009г. от Министъра на околната среда и водите (ДВ бр.69/2009г.)

карта на ЗЗ “Емине” с код BG 0002043

Защитна зона “Камчийска планина” с код BG0002044, в землищата на с.Козница, с.Приселци, гр.Обзор, с.Раковсково с площ 88 883.76 ха.

карта на ЗЗ “Камчийска планина” с код BG0002044

Защитени зони по хабитати

Защитена зона “Ахелой-Равда-Несебър” с код BG 0000547 в землищата на гр.Несебър, с.Равда, с.Тънково, с площ 3925.51 ха.

Карта на ЗЗ “Ахелой-Равда-Несебър” с код BG 0000547

Защитена зона “Емине-Иракли” с код BG 0001004 в землищата на с.Емона, с.Баня, гр.Свети Влас, гр.Обзор, гр. Несебър с площ 11282.80 ха.

карта на ЗЗ “Емине-Иракли” с код BG 0001004

02.01.2018г. Във връзка с изискванията на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда обявяваме, че в Община Несебър е постъпило ...