Биоразнообразие

Биоразнообразие

Разнообразния релеф и климатичните условия са само част от природните предпоставки за изключително богатото и уникално разнообразие на видове, местообитания и ланшафти на територията на Община Несебър.

Флора

По възприетото флористично райониране на България (Кожухаров ред. и кол. 1995), територията на общината попада във флористичния район Черноморско крайбрежие, като като поделя почти по равно части от Северния подрайон и части от Южния. Съгласно фитогеографското райониране на страната (Бондев, 2002), територията попада в Западнокрайбрежния Черноморски окръг, район Черноморско крайбрежие от Евксинската провинция на Европейската широколистна горска област.

Районът на общината обхваща природна територия богата на биотопи, както на ксеротермните, горски и тревни местообитания, така и на крайбрежните местообитания и влажните зони. Безлесната част на общината, заемаща различни площи от южната й граница при гр. Ахелой, до ваканционното селище „Елените” са заети предимно от тревните ценози на мезотермните местообитания, които са съставени от мезоксеротермни видове. Растителността тук носи белезите на разпространените в този край горски комплекси на ксеротермни гори от благун (Querceta frainetti), цер (Querceta cerris), граница (Querceta pubescentis) и вергилиев дъб (Querceta virgilianae), на места пресечени от разредени петна от храсталаци изградени от източен габър (Carpinus orientalis) и драка или поляни, представени от съобществата на белизмата (Crysopogonetum grylli), садината (Dichantietum ischaemii) и луковичната ливадина (Poaetum bulbosae). В този тип местообитания са и локалитетите на някои редки видове растения.

Около бреговете на р. Хаджийска, която в долното си течение е с корекция на коритото и андигирана са разпространени хигрофилни формации от обикновена тръстика (Phragmites australis), която образува чисти петна или е примесена с крайбрежен камъш (Shoenoplectus litoralis), широколистен папур (Typha latifolia), теснолистен папур (Typha angustifolia), ежова главица (Sparganium ramosum), острица (Carex sp.), шавар (Juncus sp.) и др. Единично, на малки рехави групи или поединично между дигите и водното течение се срещат бяла върба (Salix alba), сива върба (Salix cinerea), теснолистна върба (Salix eleagnus), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), черна топола (Populus nigra), бяла топола (Populus alba) и хибридна топола (Populus euroamericana). На места покрай полските пътища се срещат и отделни дървета киселица (Malus sylvestris) и джанка (Prunus cerasifera).

В защитената местност Калината се е запазила малка част от естествените широколистни гори, които са заемали обширни територии на юг от Стара планина до Черноморското крайбрежие. Тук се намира и едно от големите находища на блатно кокиче (Leucojum aestivum). В тази лонгозна гора растат 75 растителни дървесни, храстови и тревни вида. Преобладават полския ясен (Fraxinus oxycarpa), полският бряст (Ulmus minor), като на по-сухите места се срещат представителите на дъбовете благун (Quercus frainetto), горун (Quercus sessiliflora), цер (Quercus cerris), космат дъб (Quercus pubescens) и мъждрян (Fraxinus ornus).

Обработваемите земи в района са заети от изкуствено създадени агроценози - зърнени и технически култури, пшеница, слънчоглед, царевица, рапица и др. Покрай синурите и пътищата са се формирали тревни съобщества от пасищен тип. В тях като резултат на преустановяването на стопанската дейност са възникнали производни рудерални тревни формации доминирани от бучиниш (Conium naculatum), коприва (Urtica dioica), късодръжков магарешки бодил (Carduus acanthoides), наведен магарешки бодил (Carduus nutans), обикновен пелин (Artemisia absinthium), черно кучешко грозде (Solanum nigrum), татул (Datura stramonium), балур (Sorgum halepensis), бoдлив казашки бодил (Xanthium spinosum) и др. В зелените площи и покрай пътя за Слънчев бряг и гр. Ахелой са засадени единични дървета с декоративна стойност: кавказка копривка (Celtis caucasica), гледичия (Gleditchia triacanthus), японска софора (Sophora japonica), бяла акация (Robinia pseudoacacia), яворолистен ясен (Acer negundo), американски ясен (Fraxinus americana), пенсилвански ясен (Fraxinus pennsylvanica), конски кестен (Aesculus hippocastanum), айлант (Ailantus altissima) и др.

На територията на Община Несебър са обявени за защитени следните вековни дървета:

Дъб благун в землището на с. Баня, обявен със Заповед №1762/28.06.1972г. на министъра на горите и опазване на природната среда (обн. в ДВ, бр. 59/1972г.), заведен в Държавен регистър под №494;
Дъб благун в землището на с. Баня, обявен със Заповед №1762/28.06.1972г. на министъра на горите и опазване на природната среда (обн. в ДВ, бр. 59/1972г.), заведен в Държавен регистър под №495;
Дъб благун в землището на гр. Обзор, обявен със Заповед №511/24.02.1976г. на министъра на горите и опазване на природната среда (обн. в ДВ, бр. 36/1976г.), заведен в Държавен регистър под №821;
Дъб благун в землището на с. Гюловца, обявен със Заповед №511/24.02.1976г. на министъра на горите и опазване на природната среда (обн. в ДВ, бр. 36/1976г.), заведен в Държавен регистър под №824;
Дъб благун в землището на с. Баня, обявен със Заповед №736/06.08.1987г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. в ДВ, бр. 71/1987г.), заведен в Държавен регистър под №1775;
Зимен дъб в землището на с. Кошарица, обявен със Заповед №736/06.08.1987г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. в ДВ, бр. 71/1987г.), заведен в Държавен регистър под №1776;
Дъб цер в землището на с. Кошарица, обявен със Заповед №736/06.08.2005г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. в ДВ, бр. 71/1987г.), заведен в Държавен регистър под №1779;
Дъб благун в землището на с. Баня, обявен със Заповед №383/29.03.1987г. на министъра на околната среда и водите (обн. в ДВ, бр. 43/2005г.), заведен в Държавен регистър под №2012;
Дъб цер в землището на с. Баня, обявен със Заповед №383/29.03.2005г. на министъра на околната среда и водите (обн. в ДВ, бр. 43/2005г.), заведен в Държавен регистър под №2014.

Фауна

За Българското Черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област.

Ниските необработваеми площи, малки гори и храсталаци са обитания на по-дребните бозайници - белокоремест таралеж (Erinaceus europaeus), невестулка (Mustela niwalis), полска мишка (Apodemus agrarius), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) и малка белозъбка (Crocidura suaveolens). Степната фауна е представена главно от обикновената полевка (Microtus arvalis), къртица (Talpa europaea), сляпо куче (Nannospalax leucodon), див заек (Lepus europaeus). От гризачите подчертано присъствие имат: домашната мишка (Mus мuscuлus), сивия плъх (Rattus norvegicus) и черния плъх (Rattus rattus).

От представителите на бозайниците на територията на Община Несебър се срещат следните видове:

Видра (Lutra lutrа (Linneus, 1758), Mustelidae) Хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с водни басейни, особено такива богати на рибни запаси. Тялото и е удължено, гъвкаво и на дължина достига до 75 cm. Опашката и е сравнително дълга до 50 cm, масивна, мускулеста с двигателна функция. Гърбът и е шоколадово кафяв, а коремът по-светъл. Размножителният период е през март-април. Женската ражда от 2 до 5 малки. Поради силно намалялата си численост е вписана в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид.

Лалугер (Spermophilus citellus L., 1766, Sciuridae) Видът обитава нискотревни открити пространства: пасища, ливади, широки ивици необработваема земя в земеделски райони и др. (Зингстра и кол., ред., 2009). Редуването на малки по площ земеделски култури и неразоравани участъци благоприятства лалугера, т.к. поддържа добра хранителна база (културни площи) и участъци, където се поддържа система от убежищни и гнездови дупки. Предпочита ниска растителност, макар че съществуват колонии и в ливади с висока трева, пасища с храсти (вкл. хвойна) и единични дървета. Не са редки наблюденията на колонии лалугери около населените места, непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници.

Пъстър пор (Vormela peregusna (Guldenstaedt, 1770), Mustelidae) Пъстрият пор се среща в широк спектър от местообитания – от гори до влажни и захрастени места, до полупустини, но показва предпочитание към отворени и сухи биотопи. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини (Macdonald and Barrett, 1993), вкл. покрайнини на населени места (Gorsuch and Lariviere, 2005). През последните години е установен и в непосредствена близост до селища. Числеността му в България се оценява на 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност 1 индивид/10 km2, изчислено върху 20% от територията на страната (Спасов, Спиридонов, 2012). До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии на лалугера, които представляват основния му хранителен ресурс. Видът е нощно животно и през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни които разширява. Живее на открит и сух терен.

Степният пор (Mustela eversmanii) е един от най-редките български бозайници. Населява открити пространства, храни се най-вече с гризачи – лалугери, хомяци, по-рядко с гущери, змии, птици. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес степният пор да се среща изключително рядко. Мъжките на дължина достигат до 37-56 cm, опашката е от 8-18 cm и тежи до 2050 гр. Женските са 29-52 cm, а опашката 7-18 cm и тежат 1350 гр. Женската ражда през април и май от 8-18 малки.

Делфинът муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) е морски бозайник от семейство Морски свине (Phocoenidae), който се отличава от същинските делфини главно по късата заоблена муцуна и по-малките си размери. Той е един от трите вида делфини, които се срещат и в Черно море. Обитава предимно плитки води (0-200 m) в зоната на континенталния шелф в целия басейн на Черно море. Храни се основно с риба и главоноги. Придвижва се на двойки или на малки групи от по няколко индивида, обикновено около 15-20. Храни се с пелагични риби и придънни риби, както и с миди и скариди Делфинът муткур и Афалата (Tursion truncatus) са редки обитатели на откритите морски пространства.

Европейски Вълк (Canis lupus) Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-80 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 kg, а за женските 45 kg. Дължината на тялото е 1.0-1.5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане - те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Водят скрит начин на живот, като предимно през нощта излизат да си търси храна. През брачния период избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река.

Прилепи

Южен подковонос (Rhinolophus euryale) В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m. Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Колониален вид, но на много места е рядък и не образува колонии. Виси от таваните на пещерите. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C. Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност.Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Вида е строго защитен от Закона за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернската конвенция – Приложение II, Бонската конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим.

Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) Дребен бозайник от семейство Подковоносови (Rhinolophidae ). Той е един от най-малките прилепи, които се срещат в България. Обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета. Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси. Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9 °C. Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 km между летните и зимните убежища. Храни се с комари, молци, дребни нощни пеперуди, бръмбари и рядко паяци.

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) В България се среща в цялата страна, рядко при надморска височина повече от 1600 m. Големият подковонос е най-едрият вид подковоноси, срещащ се в Европа. Обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Излиза да ловува привечер, около 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. Активен е дори в сравнително студени нощи. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4°C. Продължителността на живота е до 30 години. Вида е строго защитен от Закона за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернската конвенция – Приложение II, Бонската конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисково–потенциално застрашен.

Остроух нощник (Myotis blythii) е вид дребни бозайници. Често срещан разпространен главно в ниските части на страната. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни. Храни се с едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци. Продължителността на живота достига 30 години. Вида е строго защитен от Закона за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернската конвенция – Приложение II, Бонската конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4.

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), наричан още Бехщайнов нощник е вид дребен бозайник, живее главно в горите. Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. Най-често в края на май и началото на юни женските формират малки размножителни колонии (5-35 женски) в хралупи на дървета и раждат по едно малко. Кърменето продължава около 3 седмици, след което до около края на август младите прилепи живеят заедно с родителите си. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Продължителността на живота достига 21 години. Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата. Вида е строго защитен от Закона за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим.

Видовете, които най-често са обект на ловностопанска дейност в региона са:

Лисица (Vulpes vulpes) Лисицата е всеядно животно. Храни се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мишки и други малки животни и домашни птици. Консумира средно 0.5-1 kg храна на ден. Възрастната лисица има тегло 4.1-5.4 kg. Дължината на тялото е 80-110 сm. Големината й е различна в зависимост от местообитанието. През есента и зимата козината й е дълга и гъста, а през пролетта и до края на лятото - къса. Размножителният период на лисицата е декември-януари, а в по-високите и северни части на ареала ѝ през февруари-април. Според Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, лисицата е отнесена към застрашените видове, но повечето от популациите им са стабилни. Отстрелът е на квотен принцип.

Лисица (Vulpes vulpes)

Сърна (Capreolus capreolus) - Сърната е чифтокопитен бозайник, който спада към семейство Еленови. Тя е средно-голяма на ръст. Дължината на тялото достига 100-130 сm, височината в холката - 70-80 сm, а масата е 20-35 kg. Опашката е къса - само 3-4 сm. Сърната има стройно тяло и тънки дълги крака. Козината й е едноцветна. През зимата тя е сива до сивокафява, а през лятото жълточервена. Рогата на й се сменят всяка година. Те падат обикновено през октомври - ноември. След 3-4 седмици започват да растат нови, които достигат пълното си развитие през март - май, когато се обелва и покриващата ги дотогава фина кожа, наречена лико. Сърната е нощно животно. Размножителният период на сърната в България започва към средата на юли и продължава около един месец. Сърните са един от основните видове дивеч за нашето ловно стопанство. От тях може да се получи голямо количество месо и кожи. Към трофеите на сърните проявяват интерес наши и чуждестранни ловци.

Сърна (Capreolus capreolus)

Дива свиня (Sus scrofa) Обитава разнообразни горски екосистеми. Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост. През лятото майките водят само прасенцата, а по-възрастните живеят на малки групи. Често 2-3 майки се събират заедно и по този начин се образуват големи стада, които имат по-голям шанс да оцелеят в битката с неприятелите. Сватбеният период на дивата свиня започва при нормални условия от средата на ноември и продължава до края на декември. Тя става полово зряла след навършване на двегодишна възраст, а при наличие на много храна и по-рано. Бременността продължава 140-150 дни. Непосредствено преди раждането женската се отделя от стадото и в някое тихо място приготвя легло, в което ражда малките. Обикновено младите женски раждат от 3-4 до 6 малки, а възрастните по 10 и повече. Дивата свиня е обект на най-масовия лов от видовете едър дивеч в нашата страна. Тя е и единственият вид, заедно с вълка от едрия дивеч, на който се допуска и групово ловуване (на всички останали видове едър дивеч се ловува индивидуално - подборно). От глиганите се получават ценни трофеи.

Стадо диви свине (Sus scrofa)

Чакал (Canis aureus) – Чакалът обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Предпочита да живее в млади иглолистни гори и в сечища. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси. В систематично отношение принадлежи към семейство Кучета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него. Цветът на козината му е сиво-жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по краката и от двете страни на главата е златистожълт. Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по-тъмни петна, краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100-120 сm, а опашката 20-30 сm. Чакалът ловува предимно нощем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дребни животни. Изяжда яйцата на гнездящите по земята птици, причинява значителни щети на ловното стопанство, като унищожава зайците, фазаните и яребиците и др., яде плодове, дини и пъпеши. Чакалът живее поединично. Нощем вие по особен начин, наподобяващ плач, на което отговарят всички чакали в района. Любовният период е през март. Бременността продължава 60-63 дни. Женската ражда 4-5, рядко повече малки в просто устроени дупки в земята. Чакалът е отнесен към групата на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата.

Чакал (Canis aureus)

Благороден елен (Mustela nivalis)- повсеместно разпространен в планинската и равнинна част на страната. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката са кално мръсно бели. Дължина на тялото -165-250 сm. Дължина на опашката - 12-14 сm. Тегло - 100-450 kg. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. Новите рога израстват за около 4 месеца. Елените се хранят привечер, през нощта и рано сутрин. Те използват растителна храна - трева, листа и клонки от дървесни и храстови видове, културни растения, жълъди, горски семена и плодове. През зимата се хранят с къпини, малини, зеленика, трепетлика и др. Обикновено елените живеят на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Те са слабо привързани към определена територия и често странстват на големи разстояния. Кошутите са полово зрели на 2 години, а мъжките са полово зрели и годни да оплождат след 3-та година, но участват реално в размножаването след като навършат 5-6 години. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240-250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, рядко по 2 теленца. Благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжките и то само за кратък определен период. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията и качеството на наследствения материал. Ловният трофей са рогата му.

Благороден елен (Mustela nivalis)

Муфлон (Ursus arctos) среден по размери тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Дължина на тялото на муфлона при женските е -120 сm и 135 сm при мъжките; съответно височина при холката - 70 сm и 88 сm; тегло - 25-40 kg при женските и 35-55 kg при мъжките; дължината на опашката е 3-6 сm. Мъжките имат големи, силни и извити назад рога, а женските или нямат, или имат съвсем малки и леко извити назад. Живее най-често на стада, предвождани от някоя по-възрастна женска. Мъжките завладяват определени територии, които маркират със специални жлези в основата на рогата си. Хранят се с всякаква храна от растителен произход: трева, храсти, мъх, лишеи, корени, плодове. Бременността при Муфлона трае около 5 месеца. Женската ражда 1-2 малки, които тежат около 2 kg и веднага могат да следват майка си. Има високо ценени трофеи. Поради малкото количество, в което се среща, ловът му е ограничен и е на квотен принцип.

Мъжки и женски Муфлон (Ursus arctos)

Земноводни и влечуги

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) обитава хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в покрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Костенурката е дневен вид, който бележи най-висока активност през пролетта. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва. Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в покрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Шипобедрента костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) В повечето области от ареала си, блатната костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности. Биологията на вида е тясно свързана с наличието на водни басейни. Характерно за размножителния процес при блатната костенурка е задължителното наличие на мека и песъчлива почва, в която тя изкопава с опашката си ямичка, в която снася яйцата си и заравя за да може да се извърши нормално протичане на инкубационния процес. Обикновената блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно под водата. Много рядко се храни с водна растителност. Включена е Червениия списък на световнозастрашените видове – Почти застрашен вид.

Червенокоремна бумка (Bombina bombina) е вид жаба от семейство Бумкови (Bombinatoridae). Обитава естествени и изкуствени езера, реки, потоци, канали, временни локви и наводнени коловози. Предпочита водоеми с обилна растителност. Бумката е активна денем и привечер, но през брачния период и през голямата част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни животни. Размножителният ѝ период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Хибернацията е от ноември до март-април. Червенокоремната бумка е защитена от Приложение II на Закона за биологичното разнообразие.

Жълтокоремната бумка (Bombina variegata) е вид водна жаба. Среща се на територията на цялата страна, освен в канавки с вода тя се среща в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и реки, рядко в по-големи водоеми. Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Тя се храни предимно с дребни сухоземни животни най-вече бръмбари. Значителен дял от храната ѝ са водни организми, най-вече насекоми. Между тях се срещат в големи количества и ларви на комари, основната част от които поглъща под водата. Рядко се отдалечава на повече от 30-40 cm от водата, освен в дъждовни нощи. Зимата жълтокоремната бумка прекарва във вцепенено състояние на сушата, скрита между камъни или под паднали листа. Отделни екземпляри могат да достигнат възраст от 10 години. Между средата на април и юли жълтокоремната бумка снася поединично или на малки групи общо от 50 до 200 яйца, които прилепва към подводни растения. Жълтокоремната бумка е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложение II на Закона за биологичното разнообразие.

Жаба дървесница (Hyla arborea) вида предпочита влажна местности - смесени и широколистни гори, планински ливади, градски паркове, най-често в близост до застояли водоеми. В България се среща в цялата страна до надморска височина от 1300 m. Възрастните дървесници достигат размер 30-40 mm, рядко над 45 mm. Храни се главно с насекоми, голяма част от които летящи и скачащи.

Пъстър смок (Elaphe sauromates) Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България, източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Тъй като при змиите липсват външни слухови органи, не е чувствителен към шумови въздействия. Видът е активен сутрин рано и привечер поради, което директните срещи с хора обикновено са редки. Като потенциални обитания са определени всички терени с разредени гори, храсталаци, пасища, ливади и запустели земеделски земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност.

Ивичестият смок (Elaphe quatuorlineata), наричан също кощерица, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Наподобява вида пъстър смок (E. sauromates), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 200 cm. Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайцевидни и дори дребни костенурки.

Леопардов смок (Zamenis situla) Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България. Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.

Смок мишкар (Elaphe longissima) В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие. Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември. Вида не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.

Слепокът (Anguis fragilis), наричан още и крехар, е вид безкрако влечуго, външно много напомнящо на змия, въпреки че всъщност принадлежи към подразред Гущери (Sauria). Среща се в разнообразни терени, най-често в редки гори, ливади, скалисти местности. Важно за него е да има възможност за полуподземен живот - натрупани камъни, пънове, сипеи, почвени кухини. Слепокът достига дължина около 50 cm, рядко до 65 cm. Отличава се от змиите по наличието на клепач, който може да покрива окото, и по преливането между главата и тялото. Кожата е гладка, люспите не се застъпват и, за разлика от змиите, слепокът я сменя на парчета, а не цялата наведнъж. Освен това езикът му не е раздвоен, както при змиите. Друга интересна особеност на слепока, рядка сред влечугите е, че е живороден. През август-септември женските раждат по десетина малки. Те първоначално са сребристи, като постепенно до третата си година придобиват окончателния си цвят.

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) Среща се почти в цялата страна до около 1500 m н.в. Обитава застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Сухоземната фаза обитава покрайнини на гори и храсталаци в близост до водоемите за размножаване (до около 300m от тях в зависимост от влажността на субстрата). Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите). Храни се с червеи, охлюви, ларви на насекоми и други дребни членестоноги.

Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Карагьоз /дунавска скумрия/ (Alosa immaculata) Вид селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Размножителният период е от средата на април до края на юли, максимум през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на 500 – 600 km от устието на реките, на порции. Хайверът е пелагичен и се носи по течението на реката до излюпването на личинките. Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март - април, по време на пролетната размножителна миграция.

Обикновен щипок (Cobitis taenia) В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” в ЗЗ 0000574 „Ахелой – Равда – Несебър” са установени речни участъци с дължина 11.225 km, в които се среща обикновения щипок (Cobitis taenia).

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - Широко разпространен вид в цялата страна. Обитава бавнотечащи реки или стоящи води, като се придържа в крайбрежните плитки зони. Характерна особеност на вида е, че полага хайвера си в мантийната празнина на сладководни миди (Unio, Anodonta), където той се инкубира. Така, присъствието на горчивката е свързано с присъствието на миди. Храни се микроводорасли.

Птици

От птиците най-често се срещат посевната врана (Corvus frigilegus), гаргата (Corvus monedula), сивата врана (Corvus cornix), свраката (Pica pica) обикновения скорец (Sturnus vulgaris), полското врабче (Passer montanus), домашното врабче (Passer domesticus), качулатата чучулига (Galerida cristata), домашен гълъб (Columba livia f.domestica), гугутката (Streptopelia decaocto), селската лястовица (Hirundo rustica) и градската лястовица (Delichon urbica), които са характерни за населените места и териториите около тях.

В селските дворове, откритите пространства, паркове и градини се срещат и представителите на синигерите (Paridae), по-често голям синигер (Parus major), син синигер (Parus caeruleus), обикновена чинка (Fringilla colebs), щиглец (Carduelis carduelis), (Hirundo rustica), сива мухоловка (Muscicapa striata), сивата овесарка (Miliaria calandra), бяла стърчиопашка (Motacilla alba) и др. Поради близостта си до морския бряг се среща жълтокраката чайка (Larus cachinnans), която е повсеместно разпространена по цялото Черноморско крайбрежие. Всички тези видове птици са широко разпространени и се срещат в покрайнините на горите, полските райони и в урбанизирани територии.

Защитени територии и защитени зони

Общата площ на землищата на населените места в Община Несебър е голяма и засяга части от защитени зони от мрежата Натура 2000, по смисъла на ЗБР както следва:

BG00002043 „Емине“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-560/21.08.2009г., (ДВ, бр.14/2009г.), изм. със Заповед №РД-76/28.01.2013г. (ДВ бр.10/2013г.) на министъра на околната среда и водите.

Режим на дейности:

Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;
Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
Забранява се изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;
Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;
В границите на определени поземлени имоти в землищата на с. Емона и гр. Обзор се забранява: допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство до влизането в сила на нов ОУП на община Несебър или негово изменение, с изключение на тези имоти, за които към 18.08.2006 г. има стартирала процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда; промяната на естествения характер на речните корита извън границите на населените места, с изключение на дейности, свързани с превантивна защита или оперативна защита при бедствени ситуации; провеждането на офроуд състезания.
Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.

BG0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед №РД-400/12.07.2016г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр.58/2016г.), промяна в режима на дейностите със Заповед № РД-148 от 19.02.2014 г., бр. 15/2014 на Държавен вестник.

Режим на дейности:

Забранява се изкореняването на високотревната крайречна растителност и заменянето и с дървесно-храстова;
Забранява се увреждането и унищожаването на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни, извън активната плажна площ, освен в случаите на почистване от инвазивни и неместни видове; увреждане или унищожаване на дюни чрез разораване, разкопаване, засипване, подравняване, утъпкване, паркиране и др.;
Забранява се въвеждане на неместни видове в пасища, мери, естествени водни обекти, дюни, дерета и горските територии, както и умишлено внасяне на чужди видове в морската среда;
Забранява се промяната на начина на трайно ползване, разораването, залесяването и превръщането в трайни насаждения на пасища, мери, мочурища, дюни, както и разораването, залесяването и превръщането в трайни насаждения на обработваеми земи, които не са включени в сеитбооборот 5 или повече години при ползването на земеделските земи като такива;
Забранява се движение на МПС извън съществуващи пътища (вкл. селскостопански, горски, полски, местни и ведомствени) в неурбанизирани територии освен за провеждане на селскостопански, горскостопански, аварийни и контролни дейности или по предварително съгласувани по съответния ред маршрути;
Забранява се употребата на минерални торове в пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди освен разрешените за биологично производство и при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;
Забранява се търсене и проучване на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали), разкриване на нови и разширяване на концесионните площи за добив на общоразпространени полезни изкопаеми (строителни и скалнооблицовъчни материали); забраната не се прилага в случаите, в които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има започната процедура за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и/или за предоставяне на концесия за добив по Закона за подземните богатства (ЗПБ) и по Закона за концесиите, или е започнала процедура за съгласуването им по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, или е подадено заявление за регистриране на търговско откритие;
Забранява се изграждане на постоянни конструкции, изкуствени подводни рифове и острови върху морските местообитания с изключение на брегоукрепителни съоръжения и природозащитни, поддържащи и възстановителни дейности;
Забранява се използването на дънни тралиращи и драгиращи средства, вкл. биймтралове и смучещи драги, депониране на драгажни маси в границите на морските местообитания;
Забранява се стопански улов на пясъчни миди Donacilla cornea, Donax trunculus, Chamelea gallina и десетокраки ракообразни Upogebia pusilla и Callianassa candida и използване за промишлени нужди на морски треви от видовете Zostera marina, Zostera. noltii, Zannichellia palustris, Potamogeton pectinatus;
Забраняват се промени в хидрологичния режим чрез отводняване, коригиране, преграждане с диги в границите на водозависимите природни местообитания; изключения се допускат в урбанизирани територии, при бедствия и аварии или за дейности, подобряващи природозащитното състояние на местообитанията;
Забранява се промяна предназначението на земеделски земи и горски територии, освен ако това не се предвижда във влязъл в сила общ устройствен план, с изключение на имоти в границите на населените места и селищните образувания.

BG0001004 „Емине - Иракли“ за опазване на природните местообтания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед №РД-1038/17.12.2020 на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр.19/05.03.2021г.).

Режим на дейности:

Забранява се провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища;
Забранява се движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
Забранява се отводняване на крайбрежни заливаеми ивици на реки, промени в хидроморфологичния режим на реки чрез отводняване, изземване на наносни отложения, коригиране, преграждане с диги на реки, с изключение на такива: в урбанизирани територии; в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети; при бедствия и аварии; за подобряване на състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2 от Заповедта;
Забранява се увреждане и унищожаване на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни извън активната плажна площ освен в случаите на премахване на инвазивни и неместни видове, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство;
Забранява се използване на дънни тралиращи и драгиращи средства, депониране на драгажни маси и пребаластиране на кораби в морските пространства в зоната;
Забранява се изграждане на постоянни конструкции, изкуствени подводни рифове и острови върху местообитанията, предмет на опазване в морските пространства в зоната, с изключение на брегоукрепителни съоръжения или за дейности, подобряващи природозащитното състояние на местообитанията;
Забранява се промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
Забранява се разораване и залесяване на поляни и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 от Заповедта освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои;
Забранява се премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстоводървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
Забранява се употреба на торове, подобрители на поч-вата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
Забранява се употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;
Забранява се използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
Забранява се използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
Забранява се палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици, тръстикови масиви, крайбрежна растителност и площи със суха растителност;
Забранява се извеждане на сечи в крайречни естествени гори и крайречни дървесни ивици в 15-метровата зона около постоянни водни течения с изключение за нуждите на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура, за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, при бедствия и аварии или за поддържане/подобряване на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2 от Заповедта;
Забранява се добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти дървета;
Забранява се паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост.

BG0002044 „Камчийска планина“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-132/10.02.2012г. (ДВ, бр.23/2012г.), изм. Заповед №РД-77/28.01.2013г. (ДВ, бр.10/2013) на министъра на околната среда и водите.

Режим на дейности:

Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;
Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
Забранява се изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия.
Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.

BG0000133 „Камчийска и Еменска планина“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед №РД-992/10.12.2020г. (ДВ, бр.11/09.02.2021г.).

Режим на дейности:

- Забранява се провеждане на състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии;
- Забранява се движение на мотоциклети, ATV, UTV и бъгита извън съществуващите пътища в неурбанизирани територии; забраната не се прилага за определени на основание на нормативен акт трасета за движение на изброените моторни превозни средства, както и при бедствия, извънредни ситуации и за провеждане на противопожарни, аварийни, контролни и спасителни дейности;
- Забранява се промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива;
- Забранява се разораване и залесяване на поляни, голини и други незалесени горски територии в границите на негорските природни местообитания по т. 2.1 от Заповедта освен в случаите на доказана необходимост от защита срещу ерозия и порои;
- Забранява се премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици, заети с храстоводървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове) при ползването на земеделските земи като такива освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти;
- Забранява се употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества, хранителни субстрати и продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на растенията;
- Забранява се употреба на минерални торове в ливади, пасища, мери, изоставени орни земи и горски територии, както и на продукти за растителна защита и биоциди от професионална категория на употреба в тези територии освен при каламитет, епифитотия, епизоотия или епидемия;
- Забранява се използване на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерство-то на земеделието, храните и горите и когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките превишава фоновите концентрации съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.);
- Забранява се използване на води за напояване, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми;
- Забранява се палене на стърнища, слогове, край-пътни ивици и площи със суха и влаголюбива растителност;
- Забранява се палене на огън, благоустрояване, електрифициране, извършване на стопанска и спортна дейност в неблагоустроените пещери и на входовете им, както и чупене, повреждане, събиране или преместване на скални и пещерни образувания, преграждане на входовете или на отделни техни галерии по начин, възпрепятстващ преминаването на видовете прилепи, предмет на опазване по т. 2.2.1 от Заповедта;
- Забранява се провеждане на спелеоложки проучвания през размножителния период на прилепите – от 1 март до 30 юни;
- Забранява се добив на дървесина и биомаса в горите във фаза на старост освен в случаи на увреждане на повече от 50 % от площта на съответната гора във фаза на старост вследствие на природни бедствия и каламитети; в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства дървета или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти;
- Забранява се паша на домашни животни в горските територии, които са обособени за гори във фаза на старост;
- Забранява се извеждане на сечи в природни местообитания с кодове 91E0* и 91F0, с изключение за нуждите на съоръжения (елементи) на техническата инфраструктура, за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, при бедствия и аварии и за поддържане/подобряване на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2 от Заповедта.

Защитени територии:

На територията на Община Несебър са обявени следните защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии:

Защитена местност „Иракли” в землището на с. Емона, Община Несебър. Защитената местност е с площ от 42,3 ha, обявена със Заповед №РД-110 от 06.05.1994 г., ДВ бр. 42/1994 г., промяна на режима със заповеди на МОСВ №РД-1267/02.12.2004г. (ДВ, бр.112/2004г.) и №РД-141/18.02.2014г. (ДВ, бр.24/2014г.)

Цели на обявяване: Опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици.

Режим на дейности:

Забранява се строителството, разкриване на кариери и други дейности с които се изменя естествения облик на местността, с изключение на строителството, свързано с осъществяването на поддържащи, възстановителни и охранителни дейности, включително изграждане на съоръжения за противопожарна защита и наблюдение на растителни видове и птици;
Забранява се внасянето на нехарактерни за района растителни видове;
Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни;
Забранява се бране на цветя за букети, изкореняване на растения, събиране на билки;
Забранява се паша на домашни животни;
Забранява се ловуване, както и улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата, събиране на яйцата на малките им;
Забранява се къмпиране и палене на огън извън определените за това места.
Забранява навлизане с моторни превозни средства в границите на защитената територия, с изключение на навлизане с цел осъществяване на горско-стопански мероприятия;