Климат

Територията на община Несебър попада основно в най-южната от трите климатични зони на страната - континентално-средиземноморската, а по-малка част от тази територия - в преходно-континенталната зона В границите на континентално-средиземноморската зона общинската територия е разположена в обхвата на две климатични под-зони: Бургаска низина и Варненско Черноморие, а в границите на преходно-континенталната зона част от общината влиза в обхвата на Източно-Старопланинската климатична под-зона. Това разположение на общината спрямо основните климатични единици на страната определя характерния климатичен облик, както и особеностите в различните части на тази територия.

Макро-климатичното положение на Несебърския локалитет обуславя като негов най-специфичен климатичен белег преходността между умерения и континентално-средиземноморския климат. Той се характеризира с топло, до горещо лято и сравнително мека зима (януарска изотерма около 0˚C), с по-малка годишна амплитуда на температурата (около 21˚C), в сравнение с умерено-континенталната зона, с два максимума на валежите – късно-есенен (основен) и пролетен (вторичен) и с липсата на ежегодна устойчива снежна покривка.

През топлото полугодие – април, май, юни и август преобладаващи са източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Има и проявление на нощния бриз със западна посока. Неговата средна скорост е 2-3 пъти по-малка (1-2 m/s). Бризите играят съществена роля за климата на крайбрежието. При стабилно ясно време, когато липсват смущаващи ветрове, бризите духат с удивителна закономерност – през деня от морето към сушата и през нощта в обратна посока. Дневният бриз започва да духа към 7-8 часа сутринта. Най-голямата му скорост достига към 13-14 часа (4-5 m/s). Привечер дневният бриз започва да затихва и към 21 h спира, за да отстъпи място на нощния бриз.

Средната годишна скорост на вятъра в ст. Несебър е 4,3 m/s. Годишната ѝ амплитуда е сравнително слабо изразена - около 0,9 m/s. Средната месечна скорост е най-висока през ноември, декември и януари – 4,2-4,3 m/s, и най-ниска – от април до август – 3,2-3,4 m/s (Фигура I.2.14). Прави впечатление, че за последния 10-годишен период (по данни на ИАОС) скоростта на вятъра е намаляла значително – с около 1/3, спрямо тази, за многогодишен климатичен период (по данни от официално публикувания справочник на НИМХ-БАН). Този въпрос заслужава внимание и изисква допълнително проучване с цел установяване на причината за тези различия – естествени, антропогенно обусловени, промени в условията около площадката на измерване, методически грешки, или технически неизправности и т.н. Най-висок относителен дял през годината имат слабите ветрове със скорост под 1,9 m/s, както и тези, със скорост от 2 до 5,9 m/s. Те представляват съответно по около 40% от всички случаи с вятър. На трето място - с 10,8%, се нареждат ветровете със скорост от 6 до 9,9 m/s. Всички останали ветрове, със скорост над 9,9 m/s, представляват само около 9% от всички случаи с вятър. Процентът на случаите с тихо време е сравнително нисък – около 16%, при 84% случаи с вятър.

images.png

Годишен ход на скоростта на вятъра (V) за многогодишен период (НИМХ, в зелено) и за последния 10-годишен период (ИАОС, в червено), ст. Несебър

Средната годишна посока на вятъра има най висока честота от северозапад (24%), следвана от изток и от запад – съответно по 14,5%, и от север, североизток и югоизток – съответно по около 11%. Посоките юг и югозапад са представени с честота по около 7% (североизток). По-силните ветрове духат от север – средна годишна скорост 5,4 m/s, от северозапад – 4,6 m/s и от североизток – 4,3 m/s. От останалите посоки скоростта на вятъра е от 2,5 до 3,8 m/s средно годишно. Най-силните ветрове (над 14 m/s) духат най-често от северозапад - около 41%. На второ място по честота се нареждат силните ветрове от север и от запад – с по 21-22%. От останалите посоки честотата на силните ветрове варира от 1% (юг и югоизток) до около 8% (североизток).

images-1.png

Средна годишна честота (%) на вятъра по посока, ст. Несебър

Броят на дни със силен вятър варира от 3-4 през януари и декември до около 1 през март, април и октомври. Веднъж годишно може да се появи вятър със скорост 27 m/s, веднъж на 5години – със скорост 34 m/s, веднъж на 10 години – със скорост 36 m/s, а на 100 години – с 47 m/s.

images-3.png

Годишен ход на дните със силен вятър (> 14 m/s) (D), ст. Несебър

Много важен фактор на климата в района на общината са местните бризови ветрове. Бризовата циркулация влияе съществено върху режима на останалите климатични елементи на територията на общината. Най-добре изразено е това влияние върху стойностите на максималните температури и влажността на въздуха през лятото. Средната месечна максимална и средната от абсолютните максимални температури през лятото са с 2-4 ˚C по-ниски от тези в равнинните райони във вътрешността на страната. Относителната влажност на въздуха в обедните наблюдения е по-висока с 10-20% от тази, във вътрешността на страната. Бризът е пречка за конвективните движения в приземния въздушен слой и затова по крайбрежието през лятото и през деня вътрешномасова кълбеста облачност се образува по-рядко и количеството ѝ е по-малко, в сравнение с останалите райони. Бризовият ефект засяга и валежните суми през топлото полугодие. Установено е, че през периода от април до август включително, близостта до морето е най-важният фактор за определянето на валежните количества през лятото, по-важен дори от атмосферната циркулация. Всичко това показва изключително важното значение на бризовата циркулация за климата на общината.

Температурата на въздуха в Несебър през периода 2012-2021г. има средна годишна стойност 11,5˚C. Характеризира се с добре изразен годишен ход, с максимум през август (22˚C) и минимум през януари (около 1˚C). Максималната температура следва същия годишен ход, но стойностите ú са по-високи спрямо средните с около 3-4˚C през зимата, с около 4-5˚C през пролетта и есента, и с около 5-6˚C през лятото. Въпреки, че средната максимална температура през юли-август е около 26˚C, най-висок относителен дял през тези месеци имат температурите от групата 20-25˚C. При абсолютните максимални температури разликата спрямо средните е около 10˚C средно годишно. Абсолютният максимум е 49,4˚C. Минималните температури също следват годишния ход на средните, но са по-ниски от тях с около 2-3˚C през зимата, с около 3-40С през пролетта и есента, и с около 4-5˚C през лятото. Абсолютният минимум за периода 2017-2021 г. е -15,4˚C.

images-2.png

Средна месечна, минимална и максимална месечна и год. темп. на въздуха (0С)

По данни от автоматичния мониторинг на ИАОС средните месечни и годишни температури на въздуха за последния 10-годишен период (2012-2021 г.) са по-високи с до 20С спрямо тези, за по-ранен 40-годишен наблюдателен период (1931-1970) на НИМХ.

Температурните инверсии в Нeсебърската община са сравнително рядко явление. Това се дължи на влиянието на морския басейн, който през зимата, с по-високата си температура, оказва смекчаващо влияние върху температурата на прилежащите крайбрежни земи. Това подсилва нормалната стратификация на атмосферата и редуцира възможността от формиране на температурни инверсии. За това допринася и проветривостта на въздушния басейн, дължаща се на липсата на затворени релефни форми.

В обобщение, топлинните условия, характеризиращи климата на общината, се формират под силното влияние на морския басейн. Нагрятата през лятото водна повърхност задържа по-дълго топлината си, под влияние на което есента е по-топла от пролетта средно с около 3˚C. Зимните месеци имат положителни средни температури. Безмразовият период е един от най-дългите в страната – около 8-9 месеца. Лятото има стабилен температурен режим. Годишната температурна амплитуда е по-малка, отколкото във вътрешността на страната. През лятото в непосредствена близост до морето, както и по склонове с южно изложение се проявява влажно-тропическият клас време, съчетаващ много високи температури с много висока относителна влажност. Този клас време се проявява най-често именно по черноморското крайбрежие на юг от Източностаропланинските възвишения и има най-високи честота в сравнение с останалите части на страната.

Влажността на въздуха в станция Несебър е 70% средно годишно, с най-високи стойности през късноесенните и зимните месеци (около 75-76%) и най-ниски стойности – през лятото (62%). Абсолютната максимална влажност се движи между 92 и 97%, а абсолютната минимална влажност – между 33 и 44%. Тези стойности, благодарение на непосредствената близост на морския басейн, са по-високи, отколкото на много места от вътрешността на страната. В 82% от дните с максимална дневна температура, равна, или по висока от 25˚C, относителната влажност в Несебър надвишава 55%. Това е много висок дял, при който съчетанието между висока температура и висока влажност на въздуха ускорява химичното взаимодействие между въздушните замърсители и формирането на нови, още по-токсични съединения.

Мъгли. Въпреки високата влажност, Несебър е локалитет със сравнително малък брой на дни с мъгла – около 10 дена средно годишно. Те са разпределени сравнително равномерно през цялата година, като изключим двата летни месеца юли и август, когато не се наблюдават мъгли. През останалите месеци броят им се движи от 0,1 (юни и септември) до 1,4 – 1,6 средно месечно в периода февруари-април. Максималният годишен брой на дни с мъгла е 25, с максимален месечен брой от 8 дена през февруари, следван от декември и март – по 6 дена. Тези стойности са значително по-ниски в сравнение с други части на страната, включително и крайморски. Например максималният годишен брой на дни с мъгла в Бургас е 54, в Царево – 89, във Варна – 95. Относително малкият брой мъгли в Несебър се дължи на благоприятните морфографски и ветрови параметри на района, вкл. липса на затворени котловинни форми, степента на наличие на замърсители във въздуха, постоянното присъствие на морски бриз през топлото полугодие и др. местни физикогеографски специфики на района.

Облачност. Средната годишна обща облачност е 5,3 бала, с по-значителни стойности през периода ноември – март, с около 7 бала. Най-ниски са нейните стойности през август – 2,6 бала. При ниско разположена облачност условията за разсейване на атмосферните замърсители се влошават. Височината на тази облачност зависи от слоя на смесване, ограничаващ проникването на замърсители над него. При приземни инверсии този слой снижава височината си и повишава риска от влошаване на качеството на атмосферния въздух (КАВ). За ст. Несебър липсват данни за количеството на ниска облачност, но в близко разположената ст. Бургас то е 3,3 бала средно годишно, с най-високи стойности през ноември, декември и януари около 4,6 бала.

Годишният брой на мрачните дни в Несебър е 98, с максимум през януари – около 15 дни, и минимум през юли и август – 1-2 дни. Ясните дни през годината са общо 82, с противоположен годишен ход спрямо този, на мрачните дни. Максимумът се наблюдава през август – около 16 дни, а минимумът – през ноември-декември-януари – около 3 дни средно месечно.

Валежи. В Несебър валежите са разпределени сравнително равномерно през отделните сезони на година, с два максимума (главен през късна есента и вторичен през май и юни) и два минимума (основен през лятото и вторичен през март), и имат сравнително не големи разлики между общите валежни количества за отделните сезони. Така, за есенния сезон валежната сума е 110 mm, за пролетния – 125 mm, за летния – 90 mm и за зимния – 120 mm. Ако годишният ход на валежите се разгледа по месеци, то тогава диференциацията на валежните количества нараства, като максималните валежни суми се регистрират през ноември – 54 mm, и през декември, май и юни – по 50-48 mm, а минималните през юли, август и септември – съответно по 20, 12 и 24 mm. През месеца с максимално валежно количество – ноември, най-голяма повтаряемост (30%) има валеж от групата 21-40 mm. Този годишен режим на валежите отразява преходното положение на територията на общината спрямо представените тук климатични зони на страната, обединявайки черти и на континентално-средиземноморската (с късно-есенен валежен максимум), и на преходно-континенталната климатични зони – с късно пролетен валежен максимум. Най-нови научни изследвания установяват тенденция на съществено увеличаване на септемврийските валежи, обусловени от активизиране на средиземноморския циклогенез.

По отношение на годишните валежи се очакват сравнително малки промени за периода 2021-2050 г. В същото време се очакват значителни разлики във валежните количества през различните сезони. Докато през лятото намалението на валежите е очевидно, през зимата и на-вече пролетта се очаква тяхното увеличение. В Несебър най-много валежни дни има през декември и януари – по 10, като 7-8 от тях са с валежи от дъжд, а само 1-2 от сняг. Общият брой на валежните дни през годината е 93. От тях тези, с много голямо валежно количество (равно на, или по-голямо от 25 мм) са само 2,4 средно годишнo.