Почви
Площта на община Несебър е много разнообразна, както в литостратиграфско, така и в морфоложко и структурно отношение. Това предполага и голямо почвено разнообразие. Северно от долината на р. Хаджийска са разпространени канелени горски почви в района на Еминска планина, черноземни, алувиални, алувиално-делувиални и алувиално – ливадни в долината на р. Хаджийска и долините на р. Двойница, р. Вая, Кошаревска и притоците им.
Територията на община Несебър включва следните почвени типове:
Канелените почви заемат нископланинските форми и имат следните основни характерестики: малка дълбочина на профила – 60-70 сm и слаба диференциация, високо съдържание на глина (над 30%), ясно изразен метаморфен хоризонт с червеникаво кафяв цвят, буцеста или слабобуцеста призматична структура. Специфичните им особености се дължат на изветрянето на скалите и вътрешнопочвеното глинясване. Канелените горски почви са представени от два почвени типа – типични канелени горски почви и излужени канелени горски почви. Образувани са върху хълмист и полупланински релеф.
Канелени горски почви – излужени са разположени в землищата на селата: Козница, Тънково, Раковсково, Приселци, Обзор, Баня, Кошарица, Равда, Емона. Съдържанието нахумус е ниско (от 2,0 – 3,5%). В съответствие с ниското съдържание на хумус е и ниското съдържание на общ азот (от 0,080 до 0,110%). Пригодни са за отглеждане зърнено – хлебни, зърнено - фуражни, технически култури и лозя. Подложени са на ерозия.
Типични канелени горски почви имат по-ограничено разпространение от излужените. Срещат се в землищата на селата Паницово, Равда, Гюльовца. Образувани са върху богати на карбонатни почвообразуващи скали. Хумусно-акумулативният им хоризонт е с мощност 30-40 cm, а метаморфният – 60-70 cm. Имат глинест механичен състав. Съдържанието на хумус достига 2,5-3,0%. Около 40-50% от хумуса е концентриран в повърхностния от 20 до 30 cm слой. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, лозя и др.
Алувиално- ливадните почви са широко разпространени в заливните речни тераси. Намират се в землищата на: с. Козница, с. Приселци, гр. Обзор, с. Кошарица, с. Баня, гр. Несебър и с. Гюльовца. Образувани са върху порьозни алувиални наслаги и при постоянно и достатъчно овлажнение и ливадна разстителност. Характеризират се с дебел хумусен хоризонт, като ежегодно се натрупват минерални вещества в почвените хоризонти. Съдържанието на основните хранителни елементи също варира, но най-общо тези почви са добре запасени с азот, фосфор и калий. Тези почви имат рохкав строеж, добре изразена структура, слаба лепливост. Не се сбиват и напукват и лесно се обработват. Алувиално-ливадните почви се отличават със сравнително високо плодородие, благоприятни общи физични, физикомеханични и водни свойства. Хумусното съдържание е межу 1,5-6,0%. Почвите са чувствителни към натоварване при строителство на хидротехнически, промишлени и граждански обекти. Поради това основата им трябва да се уплътни или фундамента им да се разшири.
Делувиални почви са развити в подножията на хълмовете в полупланинската част на общината (Еминската планина) в землищата на селата: Козница , Приселци, Баня, Кошарица, Гюльовца и на гр. Свети Влас. Подходящи са за отглеждане на овощни насаждения – череши, кайсии, бадеми, лозя, праскови, ябълки, круши, пшеница, ечемик и др.
Черноземите (типични и излужени) са тъмно оцветени до черни, дълбоко хумусни почви с мощен над 40 cm хумусно акумулативен хоризонт, с не по-малко от 2% хумус и над 80% наситеност в бази. Черноземните почви проявяват слаба лепливост и при изсъхване не се напукват. Типичните черноземи в морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, мощността на хумусния хоризонт е 50-70 cm. Излужените черноземи са формирани върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено – континентален климат. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, те са с по-добри агропроизводствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най- плодородните почви. Черноземите притежават добра водопропускливост и имат добра водозадържаща способност. Срещат се само в землищата на селата: Тънково, Равда, Гюльовца и Оризаре – в долината на р. Хаджийска. Подходящи са за култури, като есенници; зимна пшеница и ечемик, а от пролетниците – с по-къс вегетационен период – фасул, грах, фуражна царевица и др.
Блатни почви са разположени в землището на гр. Несебър. Образувани са при високо ниво на подпочвени води, които водят до силно преоблажняване на почвата и формиране на буйна ливадно-блатна или блатна растителност. От блатните почви в общината са разпространени ливадно блатните – в землището на гр. Несебър, с. Оризаре и гр. Свети Влас.
Солночаците се отнасят към засолените почви. Срещат се малки площи в землището на гр.. Несебър и гр. Свети Влас. Съдържат в най-горния слой (0-30 cm) токсични за селскостопанските растения водоразтворими соли – хлориди, сулфати, бикарбонати и нитрати. Образуването им е свързано с високо минерализирани подпочвени води. Основна задача при мелиорирането на солончаците е да се премахнат причините за засоляването, да се отстранят токсичните за селскостопанските растения соли и да се подобри плодородието им.
Хумусно-карбонатните почви съпътстват всички зонални почвени типове. Образувани са върху карбонатна скална основа. Характеризират се с добре оформен хумусен хоризонт и съдържание на хумус от 3 до 7%.
Фрагмент от почвена карта на България с посочено приблизително местоположение на Община Несебър, Автор: р-л колектив проф. Д-р В.Койнов, 1965г