“Величествен Балкан, Лазурен бряг и Хилядолетна история” 
Екотуристическата мрежа “Величествен Балкан, Лазурен бряг и Хилядолетна история” в региона на Източна Стара планина е естествен избор за Община Несебър в стремежа й да развива устойчив поминък и съхранява природното и културното наследство. Екотуристическата мрежа дава възможност на туристите и местното население да използват потенциала на Балкана за развлечение, спортуване и отдих. Природата е изключително щедра към този край, представляващ уникално съчетание между планина и море. Наличието на въздушни течения между морето и планинското дефиле обуславя един забележителен природен феномен. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие. Тук има богато разнообразие от природни забележителности, културни и исторически паметници, автентични традиции и обичаи, и гостоприемно население, които са важна предпоставка за развитие на екотуризма.
Екотуристическата мрежа в подножието на планината, в околностите на Свети Влас е съчетание от множество пешеходни маршрути с различна трудност. До курортното селце се стига по крайбрежен път, на изток от Несебър. Свети Влас се развива като живописен черноморски курорт, обърнат изцяло на юг, една българска Ривиера, която започва курортния комплекс “Слънчев бряг”, обхваща самото селище, ваканционно селище “Елените” и завършва при скалистия нос “Емине”, най-източната точка на Стара планина. Обектът е с национално значение.
“Величествен Балкан” (дължина на прехода 8 км с продължителност 5 часа) – в.с. ”Елените” - съвременен архитектурен ансамбъл от комфортни вили и хотели с изглед към морето, предлагащи тишина и спокойствие, водни спортове, тематични вечери и развлечения; “Чобан чешма”; “Подковата”; местността ”Муфлоните”; връх ”Свети Илия” - историческа местност (вековно дърво от вида “Цер” над 150 години), панорамен изглед към залива, на север от върха по черен път след местността ”Съръ гьол” се стига до “Ловно ханче” местността “Куру чешма” (вековно дърво от вида “Благун”), в посока югоизток по черен път се отива към в.с.“Елените”.
“Лазурен бряг” (дължина на прехода 4.5 км с продължителност 3 часа) –
Свети Влас - ново село; “Голямата чешма”; местността ”Муфлоните”; “Подковата”; чешма ”Канелски борун”; през борово насаждение се слиза до помпена станция. Характерен за маршрута е изключително красивия панорамен изглед към целия несебърски залив, виждат се Несебър, Тънково, Равда, Ахелой, защитена местност ”Калината” - лонгозна гора, истински оазис , китка съхранила вековни ясени, дъбове, брястове и много храсти. На площ от 960 дка растат дървесни, храстови и тревни видове, декоративни и лечебни растения, включващи 75 растителни вида, от които 27 декоративни и 19 лечебни. Пет от видовете са включени в “Червената книга” на Р. България, като най-ценния от тях е блатното кокиче; Каблешково, Александрово, Медово, Поморие и Странджа планина.
“Хилядолетна история” (дължина на прехода 6 км с продължителност 4 часа) – “Свети Андрей” - манастирът “Свети Андрей” (ХІV – ХVІІ век), точното му местонахождение е засвидетелствано от запазените до скоро в сравнително добър вид основи на манастирския комплекс. Заради извиращата из под руините кладенчова вода в чиято чудодейна сила вярвали много хора, манастирът е посещаван от християните от цялата околност. Ето защо това място днес се именува “Язмата” (Аязмото). От няколко години местното население прави опити да възстанови параклиса, където и до днес се палят свещи на християнски празници; Свети Влас – старо село “Старата чешма”; връх “Свети Илия” - на едноименния връх на планинското било в местността “Равника“, на около два километра северно от Свети Влас се намира обителта “Свети Илия” (ХІV век). До началото на ХІХ век манастирската черква, на която днес личат основите е служила за селски храм на селото Манастиркьой. До началото на ХХ век върху развалините на Илинден се провеждал селски събор с освещаване на курбан;
Местността “Козлука” - останки от манастира “Свети Петър” (ХІV – ХVІІІ век), изграден като скит малък манастир, по-късно той става един от най-важните манастири в района на Свети Влас. От археологическите разкопки се установява, че манастирът е бил богато изографисан. Обектът лежи върху по стари останки (V – VІ век). Намерени са монети и находки от късната античност, архитектурни елементи са преупотребени в манастирските сгради. От манастирския комплекс са разкрити част от дворната настилка и няколко верижно разположени помещния. Манастирът е бил разположен на най-живописната местност на бреговата ивица с превъзходен изглед към Несебър и панорамен изглед към планината на север към защитена местност “Ортото“ - запазена високостъблена гора, в която не са водени главни (възобновителни) сечи за повече от сто години, намираща се приблизително на три километра по въздушна линия от връх “Свети Илия”, на северозапад -“Късада” (късо било) и на юг несебърски залив;
“Голямата чешма”; местността “Муфлоните”; “Подковата”; чешма ”Канелски борун” (“Батьова чешма”), в посока юг по “Канелски борун” се слиза до “Свети Власий” – манастирът “Свети Власий” (ХІV – ХVІІІ век) се е намирал в местността “Влахерна”, на западния висок бряг на малката планинска рекичка “Канела”. Днес са запазени части от манастирския комплекс. Манастирът “Свети Власий” е патрон на едноименното населено място Свети Влас и е светиня на българската православна църква и култура и туристически комплекс “Манастирите”.
Екотуристическата мрежа “Величествен Балкан, лазурен бряг и хилядолетна история” допринася за опазването и възстановяването на природната среда в района, формиране на екологична култура, възможност за екологично възпитание и образование. Дивата флора, уникална с голямото видово разнообразие от дървесни, храстови и тревни видове е природно наследство с естетическа, рекреационна, икономическа и със своя собствена стойност, която трябва да се съхрани и предаде на следващите поколения. Запазването на природните местообитания е жизненоважен елемент на защитата и запазването на дивата фауна, която играе съществена роля за поддържане на биологичното равновесие.
Повишената екологична култура ще доведе до цивилизовано отношение към даденостите на планината, ще спомогне за тяхното устойчиво експониране за идните поколения.
